Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Войнико и майсторе на дуелите — викна Елокар, — аз съм много доволен от постигнатото от тебе днес. От поколения Алеткар не е виждал такава борба. Ти достави голяма наслада на своя крал.
Одобрителни викове.
Бих могъл да го направя, помисли Каладин.
— Предлагам ти дар — обяви кралят и посочи Адолин, когато тълпата поутихна. — Назови онова, което искаш от мен или от кралския двор. Ще бъде твое. Нито един човек, който е наблюдавал днешния бой, не може да ти отрече това право.
Правото на Предизвикването, рече си Каладин.
Адолин затърси с поглед Садеас. Садеас беше станал от мястото си и се качваше по стъпалата да избяга. Разбрал беше.
В далечния десен край седеше Амарам в златното си наметало.
— За свой дар — провикна се Адолин над смълчаната арена — искам Правото на Предизвикване. Искам възможността да се дуелирам с Върховния принц Садеас, тук и сега, като възмездие за престъпленията, извършени от него срещу моя дом!
Садеас спря на стъпалата. През множеството премина шепот. Адолин сякаш се канеше да каже още нещо, но млъкна, когато Каладин се изправи до него.
— А като свой дар — викна той — искам Правото на предизвикване срещу убиеца Амарам! Той открадна от мен и изби другарите ми, за да прикрие стореното. Амарам ме жигоса и ме продаде в робство! Ще се бия с него тук и сега. Това е дарът, който искам!
Кралят зина.
Тълпата стана много, много тиха.
До него Адолин изстена.
Каладин не си направи труда да мисли нито за едното, нито за другото. Гледаше далеч, в очите на убиеца Амарам.
Видя в тях ужас.
Амарам се изправи, после залитна обратно. Досега не беше разбрал, не беше познал Каладин.
Тогава ти трябваше да ме убиеш, помисли Каладин. Тълпата почна да вика и да крещи.
— Арестувайте го! — изрева кралят над шумотевицата.
Отлично. Каладин се усмихна.
А после установи, че войниците идват за него, а не за Амарам.
58
Никога вече
„И тъй, Мелиши се оттегли в шатрата си и реши да погуби Пустоносните на следния ден, ала нощта му представи друга стратагема, свързана с единствените по рода си способности на Обвързващите; и бидейки притиснат да бърза, не можа да засвидетелства в подробност своя процес; той бе свързан със самото естество на Вестителите и техните божествени длъжности, един белег, който само Обвързващите можеха да посрещнат.“