Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
На следното утро слънцето видя екипажа на мистър Дорит по пътя към Дувър, където всеки пощальон в червена куртка беше символ на жестокото учреждение, основано за безмилостно ограбване на пътниците. Единствената работа на човешката раса между Лондон и Дувър беше грабеж и мистър Дорит беше причакан в Дартфорд, ограбен в Грейвзенд, обстрелван в Рочестър, оскубан в Ситингборн и обръснат в Кентърбъри. Така или иначе, тъй като работата на агента беше да го изтръгва от ръцете на бандитите, той успя да го спаси на всеки етап; и така червените куртки продължиха да се аленеят весело в пролетния пейзаж, като ту се показваха, ту скриваха в отмерен такт между мистър Дорит, сгушен уютно в ъгъла на каретата, и следващия хълм по прашния път.
Слънцето на втория ден го огря при Кале. И когато постави Ламанш между себе си и Джон Чивъри, той се почувствува в безопасност и намери задграничния въздух по-лек за дишане от английския.
И пак продължи по трудните френски пътища към Париж. Тъй като вече бе напълно възвърнал душевното си спокойствие, мистър Дорит, понесен напред в уютното си ъгълче, се отдаде на мечти. През целия ден той строи въздушни замъци и кули, ту издигаше едни, ту събаряше други, тук прибавяше някое крило, там поставяше бойница, оглеждаше стените, подсилваше отбраната, доукрасяваше ги отвътре. С една дума, строежът във всяко отношение бе превъзходен. Замисленото му лице така ясно показваше заниманието му, че освен слепеца всеки недъгав просяк от пощенските станции, който си подаваше очуканата тенекиена кутийка през прозореца на каретата и просеше милостиня в името на Христа или на св. Богородица, или на всички светии, разбираше за какво мисли, както би го узнал и съотечественикът им, художникът Льобрьон, ако бе направил този английски пътешественик предмет на специална физиономическа студия.
Като стигнаха в Париж, мистър Дорит се спря за три дни да си почине. Той се разхождаше сам и се заглеждаше във витрините, особено в бижутерските. Най-после влезе у най-прочутия бижутер и каза, че иска да купи някакъв малък подарък за една дама.
Той каза това на една очарователна, весела женичка, облечена с безупречен вкус, която излезе да му услужи от една ниша, преградена със завеса от зелено кадифе, където на изящно малко писалище — същинска бонбониера — тя вписваше сметки в тефтерчета, които по̀ подхождаха за вписване на целувки.
— Например какъв подарък би желал monsieur? Любовен ли?
Мистър Дорит се усмихна и рече:
— Ами че може би. Отде да зная! Всичко е възможно, дамският пол е така очарователен. — Би ли му показала тя нещо?
— На драго сърце — каза женичката. Тя е поласкана и очарована, че може да му покаже много. Но пардон. Преди всичко нека бъде така любезен да забележи, че има любовни подаръци и сватбени подаръци. Например тези прелестни обици и тази огърлица, които така великолепно си подхождат, са, така да се каже, любовни подаръци. Тези брошки и тези пръстени с такава благородна, небесна красота са, позволете, monsieur, сватбени подаръци.
Може би няма да е зле, подметна мистър Дорит с усмивка, да купи и двата и да поднесе първо любовния подарък и да завърши със сватбения.
— О, господи! — извика дребната женичка и събра ръце като за молитва. — Това ще бъде щедро наистина, истински галантно! Отрупана с толкова подаръци, дамата сигурно няма да устои!
Мистър Дорит не беше много сигурен. Но веселата женичка например беше много сигурна. И така мистър Дорит купи по един подарък от двата вида и заплати добре за тях. След това тръгна към хотела с вирната глава, защото кулата на въздушния му замък стърчеше вече много по-високо от двете четвъртити кули на Парижката света Богородица.
Така, всецяло отдаден на въздушните си построения, но като таеше плановете им в душата си, мистър Дорит пое за Марсилия. И строеше и строеше — безспирно — от сутрин до вечер. Заспеше ли — огромни отломки от строителния материал се мятаха из въздуха; събудеше ли се — подемаше работите отново и ги поставяше на мястото им. В това време агентът, седнал на задната седалка, пушеше най-хубавите пури на младия Джон и оставяше диря от лек дим — може би и той си строеше някоя и друга кула със задигнати от мистър Дорит пари.
Нито една от крепостите на градовете, през които минаха по време на цялото си пътуване, не беше така силна и нито една катедрала не беше така висока като кулите на мистър Дорит. Нито водите на Сена, нито на Лоара се лееха така бързо, както се лееше неговият строеж; основите му бяха по-дълбоки от Средиземно море: въздушните му кули бяха по-красиви от крайбрежния пейзаж и от хълмовете и от великолепния залив на Генуа. Мистър Дорит и несравнимият му замък бяха стоварени от парахода между мръсните бели къщи и още по-мръсните разбойници на Чивита Векия и оттам се затъркаляха към Рим, както могат, през сметта, която гниеше по пътя.