Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Тя отново го дари с усмивка, тръскайки гъстата си руса коса.
— Прощавам ти… това са минали работи.
Шавал трепна и я изгледа като бито куче. О, не! Не бяха минали работи, той искаше пак да я държи в обятията си, да я притиска до себе си, да му прости за това, че е бил сляп, глух и толкова глупав. Беше готов на всичко, само да си върне благоразположението й. Протегна ръка и хвана нейната. Тя му позволи с великодушието на жена, която дарява прошка. Той я сграбчи с обещанието, че никога вече няма да се усъмни в нея.
— Загубих си ума по теб, Ортанс.
Тя го погали по ръката, успокои го, не се вълнувай, няма страшно.
— Чувствам се странно, да ти кажа — продължи Шавал, зяпайки я с овлажнели очи.
Какъв кошмар! Остава само да се разциври!, ужаси се Ортанс. Ама наистина този тип е отвратителен.
— Бях свикнал да мисля за теб в минало време. Не смятах, че отново ще те видя някога.
— Защо?
— Ти изчезна толкова внезапно…
— Аз правя всичко внезапно — съгласи се тя, — нормално е на моята възраст.
Тряс!, напомням му, че съм доста по-млада от него, а той наближава четирийсетте. Отново го карам да коленичи в краката ми.
— Освен това работя много. Уредих си договор с „Банана Рипъблик“ в Ню Йорк и летя след седмица.
— Отиваш в Ню Йорк?
— Да ти кажа честно, обаждането ми не беше напълно безкористно.
— Ако мога да съм ти полезен с нещо…
— Исках да разбера дали познаваш фирмата. В какво е силата й? Какъв е таргетът? Млади жени или по-зрели? Дали да предлагам по-небрежни модели, или вечерни тоалети? Ако можеш да ме ориентираш…
Да ласкаеш събеседника, за да свали гарда и да навири гребена… Ортанс беше майстор в тази безпогрешна тактика, а в случая с Шавал буквално бе уцелила десетката. Той вдъхна комплимента, сякаш вдишваше дима от забранена цигара, и се наду като пуяк.
— Не съм много наясно с тази марка, но мога да проуча.
— Ще го направиш ли за мен?
— За теб ще направя всичко, Ортанс.
— Благодаря, няма да го забравя. Ти си ангел.
Тя го каза с такава нежност в тона, че Шавал се почувства удостоен с рицарско звание. Боже мой! Боже мой! Колко време пропилях, живуркайки без мисъл и без цел! Без да градя блестящи планове. Гладът ме бе напуснал. Но ето че Ортанс се появи на прага на чайната, хвърли чантата си на масата, усмихна ми се и главата ми пламна. Бях забравил, че е истинска жена, опасна, високомерна жена, която ви предизвиква, която разтваря пропаст пред краката ви. Беше готов да скочи в пропастта. Забрави всички задръжки, единственото му желание бе да сподели с Ортанс плановете си, да й разкаже за богатството, което го очакваше в най-скоро време.
— А ти? — продължи Ортанс. — С какво се занимаваш сега?
— Подготвям страхотен удар — заяви той, отново надут като пуяк.
— Аха… — каза Ортанс, придавайки си дискретен вид, преструвайки се, че не желае да навлиза в подробности.
Засегнат, Шавал реши, че не му вярва. И понеже беше от хората, които смятат, че обещаното богатство е вече в джоба им, презря препятствията, за които предпазливостта би му припомнила, ако се бе замислил, и се хвърли напред с извадена сабя.
— Не ми ли вярваш?
— Не, напротив — протестира Ортанс с вид на човек, който не вярва и дума.
— Ще стана много богат! Ето ти доказателство: снощи направих поръчка за мерцедес кабриолет, последен модел.
— Чак толкова богат? — невъзмутимо попита Ортанс, зачетена в предлаганите десерти.
Престори се, че се колебае между крема с малини и специалитета на заведението, желиран малинов мус. Обърна се към него за съвет.
— Виждам, че не ме вземаш на сериозно.
— Ти избра ли си сладкиш? Може би не ядеш пасти… Аз се колебая. Всичко тук е толкова прекрасно.
— Смяташ, че с мен е свършено, а това ме натъжава, Ортанс.
— Не е вярно… чуй ме, ще бъда честна с теб. Разговаряйки с Марсел, ми се стори, че положението в момента е трудно. Самият той ми го каза. Освен това и двамата сте от един бранш, нали така?
— Точно тук грешиш, красавице… Отсега нататък аз съм във финансовия. Големите пари! Играя на борсата…
— Със собствените си пари?
— Да кажем, просто с пари…
— И ще станеш много богат?
— Много…
— Няма да скрия от теб, че съм заинтересувана, голямата ми мечта е да създам моя марка дрехи и ще имам нужда от средства. От солидна финансова опора.