Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Създателка на живот. Сътворителка на светове.
Тя продължи да го изгаря късче по късче. Зае се първо с крайниците му, придвижвайки се навътре.
А когато магията ѝ започна да се изцежда, Ирен протегна ръка.
Не усети болка, когато някой разряза дланта ѝ. И едва почувства натиска на мазолестата ръка, която се сключи с нейната.
Ала когато суровата магия на Дориан Хавилиард се изля в нея, Ирен ахна.
И се превърна в звездна светлина, в топлина, сила и радост.
***
Силата на Ирен беше силата на живота. На чистия, неомърсен живот.
Едва не събори Дориан на колене, когато се срещна с неговата. Когато той ѝ я предаде доброволно, безвъзмездно, докато Ераван лежеше под тях. Прикован с меч към каменния под.
Демонският крал изрева.
Удовлетворение. Болката му трябваше да достави удовлетворение на Дориан. Защото беше предвестник на края му.
В името на Адарлан, на Сорша, на Гавин и Елена. За всички тях Дориан изля силата си в Ирен.
Ераван се замята и магията му се надигна, блъсвайки се в непробиваема стена от светлина.
Но Дориан нареди:
- Името му!
Ирен, съсредоточена в мисията си, дори не надзърна към него.
Ераван обаче срещна погледа му, стенейки от болка.
Омразата в очите на демонския крал можеше да погълне целия свят.
- Името на баща ми - настоя безцеремонно Дориан. - Отнел си му го.
Чак сега осъзнаваше колко отчаяно се нуждаеше да го разбере.
Жалък, безгръбначен мъж - процеди безгласно Ераван. - Също като теб...
- Кажи ми името му! Върни му го!
Ераван се закикоти през писъците си. Не.
- Върни го!
Този път Ирен го изгледа недоумяващо. Магията ѝ секна за миг.
Ераван скочи и силата му избухна.
Дориан я изтласка и се хвърли към демонския крал. Към Дамарис.
Крясъкът на Ераван заплаши да срути двореца, когато Дориан заби острието още по-надълбоко. И го завъртя. Пусна общата им сила по него.
- Кажи ми името му - просъска задъхано през зъби.
Ирен, вкопчила се в другата му ръка, го предупреди тихо. Дориан почти не я чу.
Ераван просто се изсмя отново и се закашля, когато силата им продължи да го изгаря отвътре.
- Има ли значение? - попита приглушено Ирен.
Да. Дориан не знаеше защо, но имаше.
Баща му може и да беше заличен от Отвъдното, от всяко измерение, но заслужаваше да му върне името.
Като вид отплата. Макар и само за да му даде поне мъничко покой.
Силата на Ераван пак се надигна към тях. Дориан и Ирен я потиснаха.
Сега. Трябваше да го довършат сега.
- Кажи ми името му! - изръмжа Дориан.
Ераван му се усмихна. Не.
- Дориан - предупреди го пак Ирен.
По лицето ѝ се стичаше пот. Нямаше да издържи още дълго. А да рискува нейния живот...
Дориан изпрати силата им по острието. Дръжката на Дамарис засия.
- Кажи ми...
Твоето е.
Ераван изцъкли очи, когато думите се изнизаха от него.
Дамарис ги беше извлякъл от съзнанието му. Но Дориан нямаше време да се диви на силата на меча.
Името на баща му...
Дориан.
Взех името му - изплю Ераван, гърчейки се, докато Дамарис изтръгваше думите от него. - Заличих го. Но той си го спомни веднъж. Само веднъж. Когато те съзря за първи път.
От непоносимата истина по лицето на Дориан се затъркаляха сълзи.
Навярно баща му несъзнателно бе скрил името си в собствения си син като последен бунт срещу Ераван. Беше го дал на него като таен знак, че мъжът в обсебеното от демон тяло още се бореше. Никога не бе спрял да се бори.
Дориан. Името на баща му.
Дориан пусна дръжката на Дамарис.
Ирен се задъхваше. Веднага - трябваше да приключат веднага.
Въпреки валгския крал пред него нещо в гърдите на Дориан се отпусна. Най-сетне зарасна.
И докато топлината на магиите им изпаряваше сълзите по лицето му, Дориан каза на Ераван:
- Аз разруших крепостта ти. - Усмихна му се стръвно. – А сега ще унищожим и теб.
После кимна на Ирен.
Очите на Ераван лумнаха като живи въглени. А Ирен пак освободи силата им.
***
Ераван беше безпомощен срещу суровата магия, преливаща се с тази на Ирен, със силата, сътворяваща светове.
Целият град и равнината наоколо грейнаха от ослепителна светлина. Толкова ярка, че Елида и Лизандра закриха очите си. Даже Дориан затвори своите.
Но Ирен видя всичко. Видя какво се криеше в Ераван.
Изроденото, противно същество вътре. Древно и пропито с омраза, мъртвешки бледо. Бледо, защото цяла вечност бе съществувало в пълен мрак, без нито веднъж да зърне слънчева светлина.