Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Дани ме освободи от мафиотската си прегръдка и измърмори:
— Ще го убия това шибано хлапе. Кълна се в Господ!
— Лоша проява от негова страна, Дани, особено днес — свих рамене. — Защо не му обясниш, че ако не махне аквариума до края на работния ден, аквариумът ще остане, но той — не. Както решиш, все пак; оставям всичко в твои ръце.
Джанет интригантката доля масло:
— Божичко! Та той е и с папийонка! Можеш ли да си представиш?
— Гадно, шибано долно копеле! — изсъска Дани с тон, идещ да опише някой, който тъкмо е изнасилил монахиня и я е оставил да умре. — Ще видя сметката на тоя малък дрисльо веднъж завинаги така, както аз си знам! — Дишайки шумно, Дани се отправи към бюрото на брокера и поде разговор с него. Само след няколко секунди момчето вече клатеше глава в знак на несъгласие. След още някоя и друга дума момчето пак поклати глава. После и Дани почна да клати глава, само че като човек, изгубил всичкото си търпение.
Джанет дълбокомъдрената:
— Интересно какво толкова си говорят. Що нямах бионичен слух като Жената за шест милиона долара! Нали се сещаш за коя ти говоря?
Поклатих отчаяно глава:
— Дори няма да удостоя репликата ти с отговор, Джанет. Ще ти кажа само за сведение, че не е никаква Жена за шест милиона, а е Жената-киборг.
В този миг Дани посочи към мрежичката за вадене на рибки в лявата ръка на брокера и направи с пръсти жест: „Я ми дай тая шибана мрежичка!“ Но брокерът я отдръпна колкото можа по-далеч.
— За какво му е пък мрежичката? — попита мераклийката да е жена-киборг.
Изредих наум възможностите:
— Де да знам… Мамка му! Знам точно какво…
С невероятна бързина Дани хвърли сакото си на пода, разкопча ръкава на ризата си, запретна го и потопи ръката си до лакътя в аквариума. Заопипва наслуки за малката, нищо неподозираща оранжева рибка. Лицето му като вкаменено, като на човек, обладан от силите на злото.
Дузината асистентки по продажбите в непосредствена близост до екшъна наскачаха от столовете си и занаблюдаваха ужасени как Дани се опитва да улови невинната златна рибка.
— Божичко! — каза Джанет. — Ще я убие.
В един момент Дани се изцъкли и зяпна, един вид: „Гепих я!“ Ръката му изскочи от аквариума, здраво сграбчила златната рибка.
— Хвана я! — извика Джанет и захапа кокалчетата на едната си ръка.
— Да, ама въпросът за един милион долара е какво ще направи с нея? — Млъкнах за миг, сетне добавих: — Но се обзалагам с теб сто към едно на хиляда зелени, че ще я изяде. Приемаш ли?
Последва моментален отговор:
— Сто към едно? Ти си луд! Няма да го направи! Не е толкова брутален. Искам да кажа… — Джанет замлъкна, тъй като Дани се покатери на бюрото и протегна ръце встрани, сякаш бе Исус на кръста.
— Ето какво се случва, когато се ебаваш с домашните си любимци в ден на нова емисия — извика той и добави — и не спазваш забраната за шибани папийонки в борсовата зала! Две най-фрапантни нарушения, мамка му!
Джанет шубето:
— Отказвам се от баса!
— Късно е, чадо!
— Стига, бе! Не е честно!
— И животът не е честен, Джанет — отвърнах невинно. — Ти поне трябва да си наясно с това.
А Дани просто отвори уста и изкльопа рибката. Стотина асистентки по продажбите ахнаха в захлас, а десет пъти повече брокери изреваха от възторг и възхищение от Дани Поуръш — екзекуторът на невинни морски същества. Нямаше начин Дани да не обере овациите: поклони се превзето, сякаш бе на бродуейска сцена, и скочи от бюрото в обятията на почитателите си. Не издържах и подразних Джанет:
— Ти за плащането не се притеснявай. Ще си ги удържа от заплатата ти.
— Да не си посмял, копеле мръсно! — изсъска тя.
— Добре, тогава ще си ми длъжница! — усмихнах се и й смигнах. — А сега иди да поръчаш цветята и ми донеси малко кафе. Трябва най-сетне да започна тоя шибан работен ден. — Влязох в кабинета си бодро и ухилено и затворих вратата — готов за всички предизвикателства, които животът можеше да ми поднесе.
Глава 6.
Зъзнещите инспектори
Само пет минути по-късно, разположил се зад диктаторското си бюро на стол с размера на трон, изгледах въпросително двамата си събеседници:
— Чакайте да видя сега дали правилно съм ви разбрал: вие, пичове, искате да докарате тук джудже и да хвърляте дребния му задник насам-натам из залата, така ли?