Смъртоносно бяло

– От нас се очаква да се вълнуваме за момчета и момичета от частни училища, които са упражнявали спорт, докато ние, останалите, останахме без игрища, защото ги продадоха за пари! Подлизурството би трябвало да е националният ни олимпийски спорт! Възвеличаваме хора, в които са инвестирани милиони, защото можели да карат велосипед, когато те са се продали да прикриват като смокинови листа насилието срещу планетата! Укриващи данъци мръсници, дето се редят на опашка да отбележат името си на бариерите – същите онези бариери, дето не допускат трудещите се хора до собствената им земя!

Аплодисментите, към които Страйк, възрастната двойка и азиатецът не се присъединиха, бяха колкото за съдържанието на речта, толкова и за самото й изпълнение. Малко бандитското на вид, но хубаво лице на Джими бе озарено от справедлив гняв.

– Виждате ли това? – каза, като дръпна от масата зад себе си и размаха лист с насеченото лого „2012“, което толкова много не се харесваше на Страйк. – Добре дошли на олимпиадата, приятели, розовата фашистка мечта. Виждате ли логото? Виждате ли го? Ами че това е разчупена свастика!

Зрителите се разсмяха и отново го аплодираха, с което заглушиха шумното къркорене в корема на Страйк. Чудеше се дали наблизо не се продаваше храна за вкъщи. Дори взе да изчислява дали ще има време да излезе, да си купи нещо за ядене и да се върне, но тогава сивокосата ямайка, която бе видял по-рано, отвори вратата към фоайето и я остави така. Изражението й красноречиво подсказваше, че СМОСО са пресрочили времето си на престой.

Но Джими все още беше във вихъра си.

– Така наречената плослава на олимпийския дух, на феърплея и аматьорския спорт узаконява потисничеството и авторитаризма! Събудете се: Лондон е милитаризиран! Британската държава, която в продължение на векове е поддържала политика на колонизация и инвазия, се възползва от олимпиадата като удобно извинение да изправи полиция, армия, хеликоптери и оръжие срещу обикновените граждани! Хиляда допълнителни охранителни камери, набързо приети допълнителни закони. И какво мислите, че ще ги махнат, когато свърши този карнавал на капитализма ли? Присъединете се към нас! – викна Джими, а през това време служителката от общинския център се запромъква край стената към предната част на залата, притеснена, но твърдо решена. – СМОСО е част от по-голямо глобално движение за справедливост, опълчващо се на потисничеството! Обединихме каузата си с всички леви антирепресионни движения в цялата столица. Ще организираме законни демонстрации, ще използваме всички средства за мирен протест, които все още са ни разрешени в този град, все по-бързо превръщащ се в окупирана територия!

Последваха още аплодисменти, а възрастните съпрузи до Страйк придобиха още по-нещастен вид.

– Добре, добре, знам – каза Джими на служителката на общинския център, която вече бе стигнала отпред и му отправяше плахи жестове. – Искат да се махаме – обяви Джими на публиката, като се подсмихна и поклати глава. – Естествено, че това искат. Естествено.