Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Доценко използва всичките си умения, но за съжаление портретът на тайнствения гостенин си остана смътен и неопределен. Пък и можеше ли да се очаква една полуприпаднала жена да е запомнила добре и да е в състояние да опише човек, когото е видяла само за няколко мига? Миша успя да установи, че човекът е бил на възраст приблизително между четирийсет и пет и петдесет годишен, среден на ръст, с тъмноруса, леко прошарена коса, без брада и мустаци, без очила, без акцент в говора. Практически никакви особени белези, всичко „без“. Иди, че го търси из многомилионната Москва. Ами ако не е и в Москва? Никаква надежда…
„Едно от четирите, едно от четирите“ — повтаряше си Настя Каменская над подредените на бюрото й четири справки за откраднатите наказателни дела. За крадеца е представлявало интерес само едно от тези четири, останалите са изпълнявали ролята на димка. Но кое от тях?
Делото за опита за кражба на дънки, извършен от Дима Красников? Глупости. В делото не фигурира никой, освен самия Дима. Там няма и не може да има нищо интересно. Впрочем сведенията за осиновяването… Да са го откраднали заради тях? Това би могло да има смисъл, ако ставаше дума за милиардер, от когото да измъкнат повече пари. И естествено в този случай не биха дали сведенията ей така, даром, на някакъв си майстор от автосервиз в отговор на молбата му за пари назаем. Има и друго: в този случай инициатор на кражбата трябва да е бил следователят Бакланов, защото само той е знаел, че в папката има такива сведения. Но тогава конструкцията става прекалено тромава. Защо да крадеш едно дело, за да получиш сведенията от него, щом можеш просто да ги научиш от следователя? Ама не бил искал да ги каже? Но че ги има — това е казал? Значи, така или иначе, е разгласил тайната. Но тогава е трябвало да каже и друго: от едно учителско семейство не могат да се измъкнат много пари. Изобщо — хилава версия. Още повече че човекът, проявил в разговора със следователя интерес към сведенията от делото на Дима Красников и „издал се“ по този начин, не може да разчита, че няма да бъде сред заподозрените, когато кражбата на делата се разкрие.
Злостното хулиганство. Там няма какво да се разкрива, престъпникът е бил задържан на местопроизшествието, както и в случая с Красников. Виновният е известен, до службата му вече е било изпратено писмо, тъй че да краде делото, за да скрие факта, че е подведен под отговорност, е безполезно. За какво друго може да бъде нужно едно дело за хулиганство? За да се избегне затворът? И това е глупаво. В едно дело за хулиганство обикновено няма документи, съществуващи в един екземпляр или които е невъзможно да се възстановят. Има протокол, съставен от патрулно-постовата служба при задържането, има свидетели.
Битовото убийство и последвалото самоубийство на виновния. Ето тук определено няма какво да се търси. Съпруг в пристъп на ярост заклал младата си красива съпруга, бил задържан, благодарение на ходатайство от местоработата му (твърде уважавано учреждение) и с подкрепата на прокурора бил пуснат под гаранция и на следващия ден се обесил в дома си. Единственият човек, заинтересован от делото, се е самоубил. Вярно, всичко може да се окаже не толкова просто, ако допуснем, че друг е извършил убийството. Тогава от кражбата може да е заинтересован истинският убиец. Но, от друга страна, за какво ще му е? Несправедливо обвиненият е мъртъв, престъплението е приписано на него, защо да се тревожи напразно!
Груповото нападение на Спестовната банка с цел обир. Тук всичко е наопаки: престъплението не е разкрито, виновните не са известни, какъв е смисълът тогава да се краде дело, в което няма нищо? Или все пак има? Може би в делото има изобличаваща престъпниците или опасна за тях информация, а следователят още не е проумял това? Изглежда, груповият опит за обир може да се смята за най-перспективен от гледна точка на възможните мотиви за кражба на наказателното дело.
Настя въздъхна, извади два чисти листа хартия, на единия написа: „Опитът за обир. Да изтръгна от следователя всичко, което може да си спомня от материалите и информацията“, а на другия: „Убийство и самоубийство. Няма ли основания да подозираме, че убийството е извършено не от човека, който се е самоубил?“
Тя вдигна телефонната слушалка и се обади на Олшански.
— Константин Михайлович, Каменская е, добър ден.
— Добър ден, Каменская — чу се в отговор неговото тенорче. — С какво ще ме зарадваш?
— Възбудихте ли дело за немарливост срещу следователя Бакланов във връзка с кражбата?