Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Прелиствам бележничето на Мешчерякова. В него има няколко белгородски адреса като данък юношеска сантименталност и няколко телефонни номера, от които нито един не отговаря в единадесет вечерта. Което е доста странно. В Москва е рано да се звъни към седем-осем вечерта, но към полунощ всички се прибират за сън. Макар че, както излиза, не всички.
Както и му е редът, телефонният номер на фирмата „Еделвайс“ е на буквата „Е“ в бележничето на педантичната Катя. При това телефонът за справки 812 12 12 заедно с изящния надпис просто е изрязан от вестник и е залепен в бележничето.
— Как мислиш, какво може да е купувала тя там? — питам Слава просто така, да разкъсам тягостното мълчание.
Грязнов отвръща нещо нецензурно, но аз съм снизходителен — ако не се притеснявах, щях първи да изтърся нещо подобно.
Но моят стар приятел умее не само да псува. Той взема бележничето от ръцете ми, гледа го, после казва:
— Не си във форма, Саша! Пропуснал си най-главното. Тук пише да се звъни през цялото денонощие. Вдигни слушалката на деривата, сега ще си поръчаме нещо!
Вдигаме задружно слушалките и Слава, поглеждайки в бележничето, набира посочения в рекламата номер.
Отначало чуваме само сигнала „заето“, което е косвено потвърждение, че фирмата наистина работи. Слава набира номера още веднъж и натиска копчето за автоматично избиране.
Този път се свързваме. След два дълги сигнала, някой вдига слушалката и произнася с млад, отчетлив и приятно звучащ глас заучената фраза:
— Фирма „Еделвайс“ на вашите услуги.
— Добър вечер — с непривично мръсничко придихание заговаря Вячеслав. — Какво мога да си поръчам тази вечер?
Двамата със Слава разчитахме, че фирмаджията сега ще ни изброи списъка на услугите, записани в устава на предприятието. Да, ама не!
— Всичко е както винаги — отсече гласът. — Какво бихте искали?
— Нещо екзотично.
— Хм… — Човекът се замисли за секунда. — Има едно негърче, като статуетка е. Обаче е скъпо!
Вячеслав се пули насреща ми: къде попаднахме значи. Но това е от първоначалното объркване. И той, и аз, струва ми се, разбрахме що за стока се предлага на клиента.
— А Катя може ли? — продължава да играе Слава.
На другия край на линията следва пауза, после дежурният — кой друг може да бъде? — подмята късото:
— Един момент.
След минута, не повече, в слушалката се чува друг, по-строг глас:
— Какво обичате?
— Нали ви казах — Катя! — ядосва се Слава, може би и не съвсем неискрено.
— Представете се, моля! — изисква гласът от слушалката.
Вероятно приема Грязнов за някой съученик на Мешчерякова, на когото тя, без да мисли, е дала координатите на работата си, затова когато Слава тръсва в слушалката съвсем искрено: „Ами аз съм Славик“, отговорът звучи така:
— Слушай, Славик, Катя я няма днес. И не звъни повече тук, че ще те ритам по цървулите чак до твоя Рязан!
При което връзката с „Еделвайс“ прекъсва. Но само телефонната.
— И тъй, тя си падаше курва… — промърмори Вячеслав, после попита: — Какво, отиваме ли да сваляме мацки?
— Обаче си вземи хилядарките за служебни разходи.
— Аха! И брониран презерватив, нали? — смее се Грязнов.
Влизам в радостното му оживление: опипом хванахме следа, и то каква!
Слава бързо върти шайбата на вътрешния телефон:
— Ало! Володя? Привет, Грязнов говори. Как е работата? Ще излизаш ли на спецмероприятие? Да? Браво! Давам направлението… Какво? Не е кръчма за съжаление! Ей сега идваме.
Той затвори слушалката и съобщи:
— Отиваме с момчетата от дванайсети отдел.
Излизаме и пеша се придвижваме към булевард „Дветной“.
11.
В двете стаички, наблъскани с бюра и каси, е претъпкано с хора. Тук се помещава дванайсети отдел на криминалната милиция, създаден съвсем скоро, в началото на 1993 година. Името му е досадно дълго: „Отдел за борба с организирането на публични домове, сводничеството и разпространението на порнография“. Преди нямаше такъв отдел, но всъщност по-рано в Москва ги нямаше и тристате различни бардаци, публични домове и прочие места за общо ползване от услугите на създания от двата пола.