![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Флора взе листа и го натика в лицето на Бен, който от изненада седна обратно на мястото си.
Фауна се присъедини към колежките си.
- Макар наистина да оценяваме всичко, което направи феята кръстница, не
разбираме защо не можем да ползваме поне мъничко магия.
- Ами въпросът е дали има такова нещо като мъничко... - започна Бен.
Понго се надигна.
- Не искам да ставам досаден, но и ние с Пердита сме малко изморени от отглеждането на сто и един далматинци - каза той с мелодичния си, елегантен глас.
Мишката Мери кимна съчувствено и потупа лапата на Пердита със своята.
В лицето на Бен се мярна синьо петно.
- Казано с думи прости, принц Бен, цялата тая работа смърди - заяви джинът и подигравателно стисна нос.
Джуджетата заръкопляскаха, въодушевени.
Сестрите на Ариел отново запляскаха с опашки и водата във ваната се превърна в цунами. Когсуърт напусна заседателната зала, сумтейки, и дори Люмиер направи знак на принца да приключи срещата.
Само да знаеше как.
Срещата бързо се превърна в истински хаос. Помощниците и джуджетата започнаха да си крещят, феите продължиха да се оплакват колко е изтощително дори най-дребното домашно задължение без вълшебна пръчица и въобще всеки настояваше да получи компенсация за нещастната си орис.
„Трудно е да се различи едно оплакване от друго", помисли си Бен и потъна в стола си. Опитваше се да не изпада в паника.
„Дишай", каза си. „Дишай и мисли."
Беше обаче невъзможно да се мисли при тази шумотевица. Русалките се оплакваха, че туристите си хвърлят боклуците навсякъде. Джуджетата мрънкаха, че вече никой не си подсвирква, докато работи. Понго и Пердита джафкаха колко е стресиращо да спестяват пари за сто и едно висши образования. Дори джинът изглеждаше по-син от обикновено.
Бен си запуши ушите. Това вече не беше среща. Беше чиста проба скандал. Трябваше да го прекрати, преди всички да започнат да се замерват с предмети. Или с мишки.
„Какво би направил баща ми? Какво очаква от мен да направя? Как може да ме постави в такава ситуация и да очаква да знам как да постъпя?"
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Накрая се изправи. Никой не му обърна внимание.
Той се качи върху стола. Все така не му обръщаха внимание.
Край!
Баща му каза да се държи като крал. Кралете ги чуват!
- СТИГА! - изкрещя той от председателското си място. - СРЕЩАТА ПРИКЛЮЧИ!
В стаята настана смущаващо мълчание.
Бен продължи да стои върху стола.
- О! Никога не съм... - заръмжа Пердита. - Що за грубост! Да ни говориш с този тон!
- Безочие и неблагодарност, ще кажа аз - измърмори Флора, намусена.
- Е, това беше последната капка! - викна Сърдитко. - Къде е крал Звяр? Ние не сме глухи! Никакво възпитание ли нямаш, синко?
- Мили боже, никога никой не ни е говорил толкова грубо -прошепна Лъчезария, потресена.
Джуджетата и помощниците напуснаха залата един по един и всеки гледаше Бен така, сякаш очакваше да го удари. Русалките сумтяха, възмутени и нарочно разплискаха почти цялата вода, докато Люмиер ги отнасяше, клатейки глава. Мишките излязоха с вирнати носове, без дума да продумат. Далматинците вървяха с гордо вирнати опашки. Дори Сънливко отправи към Бен безмълвен поглед, пълен с болка.
Бен сведе глава, засрамен от поведението си. Беше се опитал да се държи като баща си и не беше успял. Не бе успял да отложи обсъждането на петицията, нито да вдъхне увереност у членовете на Кралския съвет. Ако изобщо бе успял да постигне нещо, то беше да влоши още повече положението.
„Ето затова от мен няма да излезе добър крал", помисли си Бен и слезе от заседателната маса на баща си.
Не беше успял да се докаже.
Беше доказал само едно...
Че принц Бен не е достоен да носи семейния пръстен със зверска глава, който в момента красеше пръста му.
11.
Злото е живо?
Мал стоеше сама в един ъгъл с чаша лютив сайдер в ръка, когато забеляза две фигури да се промъкват към масата с мезетата и напитките и да отмъкват две кутийки безалкохолно с изтекъл срок на годност. Карлос, разбира се, и принцеса Незабравка. Иви не изглеждаше особено повредена от престоя си в дрешника на Круела. Даже не кървеше! Нямаше и една драскотина, и една бримка на чорапите. Пфу. Явно Карлос й беше помогнал някак, неблагодарният малък скапаняк.
Мал въздъхна.
Пак не успя.