Целувката на змията [bg]

Нещо проблесна откъм гроба и Джоана закрачи натам. На надгробния камък нямаше изписани име или послание — просто обикновен, грапав надгробен камък. Но на могилата под него боровите иглички и листата бяха избутани и се виждаше послание.

Духът беше използвал шест рунически камъка, две плочки от Скрабъл и две зарчета, изчезнали от скъп комплект за табла, подарък от Ингрид. Дървените плочки от Скрабъл можеха да са на всекиго, но руните, направени от същия материал като пръчицата й, която също беше там — духът я беше използвал, за да подчертае посланието — със сигурност бяха нейни.

Не беше забелязала липсата на руните. Обикновено ги държеше в червена кадифена торбичка на бюрото в кабинета си. От време на време се допитваше до тях, за да разреши конфликт или да надникне в бъдещето. Джоана нямаше способностите на Ингрид и се нуждаеше от помощта на тези древни скандинавски камъни.

Тя се постара да не докосва нищо. Свали раницата си, намери химикал и тефтерче и преписа съобщението, за да не го забрави и да може да го проучи по-късно вкъщи. Очевидно духът използваше руните, за да й каже нещо.

Гили изграчи силно и в гората се чу ехото му.

— Да, Гили, има X на мястото — каза тя. — Повече прилича на Е? Донякъде… Благодаря ти, че ме доведе тук. Справи се добре.

Руните са азбучно писмо, всяка буква е издълбана върху малка каменна плочка и притежава специално значение, както при картите таро. Редът, в който се подреждат руните, също има значение. На пръв поглед забеляза, че никоя от руните не беше обърната, което я окуражи, това беше благоприятна поличба. Обикновено щом руната е обърната, тя носи негативно послание.