Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Не, отговори гранитното му сърце. Тази картина е моя, докато някой не я открадне. Това е целият смисъл.

Артемис прогони нерешителността си и изключи мобилния си телефон. Трябваше да се концентрира изцяло върху картината, а внезапното вибриране на телефона можеше да разклати ръката му. Искаше просто да махне запушалката на тубата. Но това щеше да бъде повече от глупаво: можеше да бъде фатално. Имаше много малки изненади, които Крейн и Спароу можеше да са му оставили.

Артемис взе хроматограф от твърдия куфар, в който носеше лабораторното си оборудване. Уредът щеше да вземе проба от газа в тубуса и да го обработи. Той избра накрайник за игла и го завинти към гумената тръба, стърчаща от плоския край на хроматографа. Държеше иглата внимателно в лявата си ръка. Артемис използваше и двете си ръце, но лявата му ръка беше малко по-стабилна. Внимателно заби иглата в силиконовото покритите на тубата в пространството около картината. Беше много важно иглата да се мести колкото се може по-малко, за да не изтече газът и да се смеси с въздуха. Хроматографът източи малка част газ, засмуквайки я в нагреваем инжекционен отвор. Всякакви органични нечистотии бяха унищожени от топлината и газов носач транспортира пробата през отделяща колона и оттам към детектор за йонизация на пламъка. Там отделните компоненти бяха идентифицирани. Секунди по-късно на електронния четец на устройството се появи графика. Процентите кислород, водород, метан и въглероден диоксид пасваха на проба, взета по-рано от центъра на Мюнхен. Имаше пет процента газ, който не беше разпознат. Но това беше нормално. Това вероятно беше причинено от сложни замърсяващи газове или чувствителност на оборудването. С мистериозния газ настрана, Артемис знаеше, че е напълно безопасно да отвори тубата. Той го направи, като внимателно нарязваше уплътнението със занаятчийски нож.

Артемис сложи чифт хирургически ръкавици и изтегли платното от цилиндъра. То тупна на масата на тясно руло, но се разгъна почти веднага. Не беше стояло в тубуса достатъчно дълго, за да приеме формата му. Артемис разтвори широко платното, като придържаше краищата му с гладки силиконови торбички. Веднага узна, че това не беше фалшификат. Набитото му око за изкуството разпозна основните цветове и пластовата работа на четката. Фигурите на Ерве сякаш бяха съставени от светлина. Бяха нарисувани толкова красиво, че изглеждаше, че картината блестеше. Беше прелестно. На картината повито бебе спеше в обляното си от светлина детско креватче близо до отворен прозорец. Фея със зелена кожа и ефирни крила беше кацнала на перваза и се готвеше да грабне бебето от люлката му. И двата крака на създанието бяха от външната страна на перваза.