![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
Взря се във Флетчър и той смутено отвърна очи.
— Колко време смяташ, че ще й отнеме? — попита телепортаторът.
Чайна не отговори. Никога не бъбреше, само за да се намира на приказка. Флетчър сви рамене, кимна и напъха ръце дълбоко в джобовете си. Само дето не почна да си подсвирква.
Ако си падаше по празните разговори за убиване на времето, Чайна щеше да каже на бедното момче, че тая работа с Валкирия няма да я бъде, не и след като Скълдъгъри се върнеше. Животът на момичето се въртеше около Скълдъгъри — тя беше изцяло под властта на неговия чар и такъв като Флетчър нямаше шанс.
Скълдъгъри и Валкирия бяха родени един за друг. Чайна вече го беше проумяла. Предопределено беше да се намерят, да се срещнат, да се свържат и всеки от тях да започне да влияе на живота на другия. Най-доброто, на което момчето можеше да се надява — на което всъщност всеки, срещнал Валкирия, можеше да се надява — беше да си седи на резервната скамейка и да гледа играта отстрани.
На китката й изплува татуировка с формата на полумесец и пламна ярко, сигнализирайки, че някой е навлязъл в защитения периметър, с който беше оградила фермата.
— Не мърдай от тук — нареди тя на Флетчър и закрачи през двора.
Изскочиха иззад ъгъла — агентът на Убежището на име Пенънт, следван от четирима Секачи. Агентът кимна, Секачите се хвърлиха към Чайна, тя потупа татуировките над китките си и разтвори широко ръце. Вълната от синя светлина блъсна единия от Секачите и го събори. Другите трима обаче бяха по-добре подготвени — магията на Чайна избълбука около защитените им униформи, без да ги засегне и те продължиха да тичат.
Това не е обикновен арест, осъзна Чайна, докато се гмуркаше под замахващите коси. Начинът, по който атакуваха, показваше, че Секачите са получили разрешение да убиват, а те никога не се свеняха да се възползват от подобни нареждания. Чайна сви юмруци и червените татуировки на кокалчетата й грейнаха. Тя се наведе под поредното свистящо острие и сама замахна. От удара главата на Секача се отметна, той рухна и не мръдна повече. Ударът й пресрещна втория Секач в стомаха и той се преви на земята.
Последният Секач я удари в коляното с дръжката на косата си. Чайна ахна от болка и едва успя да избегне острието, което вече я настигаше. Това в никакъв случай не беше равностойна схватка — униформата на Секача беше твърде добре защитена срещу магии.
Магьосницата се счепка със Секача, сграбчи го за ръката и дръпна ръкава му нагоре. Нейната дясна ръка се скова от напрежение, пръстите й се впиха в дланта й и активираха символа, който беше татуирала там много отдавна. После сключи пръсти около голата китка на Секача. Цялото му тяло се схвана на секундата и Чайна можеше да се закълне, че го чува как пищи почти беззвучно под шлема си. После Секачът падна, Чайна се извърна към Пенънт и в този миг агентът я застреля.
Куршумът я удари в гърдите, тя прекрачи бързо няколко пъти назад в опит да запази равновесие. Притисна длани към раната, между пръстите й заструи тъмна кръв. Краката я предадоха и тя падна сковано. Главата й се удари в земята и Чайна остана да лежи, взряна в небето.
— Ох — беше последната й дума.
11.
Безликият
Тялото на Бату бавно се изправи. Беше прегърбен, тънките ръце — странно изкривени. От скривалището си Валкирия го загледа как се потътря към пещерата на Скълдъгъри и изчезва в мрака вътре и се зачуди защо ли Безликите използват такъв съсипан труп.
Налягането в ушите й се нормализира, сърцето й още биеше лудо, но вече не заплашваше да изскочи от гърдите й. Когато се убеди, че няма да повърне в следващите пет минути, тя се надигна и последва Безликия на безопасно разстояние. Надали можеше да направи каквото и да било срещу него, освен да умре много шумно и така да му отвлече вниманието поне за известно време. Ако съществото отново започнеше да изтезава Скълдъгъри, тя можеше само да гледа безпомощно, а тази мисъл изобщо не й допадаше.
Все още стискаше ръката на Скълдъгъри. Тя си беше цяла-целеничка, с пръстите и всичко останало, а костите й леко потракваха.
Безликият се повлече нагоре по стъпалата в търсене на детектива, а Валкирия се наведе, в случай, че съществото реши да хвърли поглед зад гърба си. То не стори нищо подобно. Безликите не бяха от типа, дето се оглеждат през рамо. Може би дори само поради факта, че нямаха очи. Валкирия изчака, докато съществото се скри от погледа й, после се промъкна подире му. У нея се беше оформило дразнещо подозрение за причината, поради която Безликите все още използваха останките на Бату — може би изтезанията им доставяха по-голямо удоволствие, когато самите Безлики пребиваваха в човешко тяло, докато ги извършваха. Момичето изкачи бавно стълбите, надникна в стаята с трите прозореца и видя как Скълдъгъри бавно се влачи по земята, отстъпвайки от Безликия.