Тайната на забранената книга [bg]

За жалост разговорът се оказа още по-потискащ, отколкото задаването на въпроси на състудентите на Алина. В началото изглеждаше, че тръгва добре. Той ми каза, че личните записки не са обществено достояние, но ми направи (още едно) копие на официалния доклад и търпеливо ми разказа всичко, което беше казал на баща ми. Да, бяха разпитали преподавателите и състудентите й. Не, никой нямал представа какво се е случило с нея. Да, неколцина споменали приятел, но така и не успели да открият нищо за него. Богат, по-възрастен, опитен, не ирландец беше всичко, което успели да разберат.

Пуснах му обезумялото телефонно съобщение. Той го изслуша два пъти, после седна назад и сплете пръсти под брадичката си.

— Сестра ви използваше ли наркотици, госпожице Лейн?

Премигнах.

— Наркотици? Не, Алина не използваше наркотици.

Изражението му беше от тези, които възрастните добиват, когато мислят, че ти казват нещо за твое собствено добро и се опитват да бъдат любезни. Това изражение ме вбесява безкрайно, когато възрастният греши толкова очевидно. Но нищо не можеш да кажеш на възрастните, когато вече са решили нещо.

— Упадъкът, който състудентите й описваха, следва класическата спирала на пристрастените. — Той вдигна папката си и зачете от нея. — „Субектът ставал все по-възбуден, раздразнителен, нервен и почти параноичен. Изгубил тегло, изглеждал изтощен през цялото време“ — сега изражението му беше вбесяващо с високо вдигнати вежди, очакващо „не виждаш ли това, което е право пред очите ти“, което някои хора използват, когато мислят, че могат да намекнат правилния отговор с него.

Взрях се в него хладно, възмущавайки се на думата „субект“ чак до пръстите на краката си.

— Това не значи, че е използвала наркотици. Означава, че е била в опасност.

— Но не е казала на вас или на родителите ви за тази опасност? С месеци? Сама казахте колко близки сте в семейството ви. Нямаше ли сестра ви да ви е казала, ако животът й беше в опасност? Съжалявам, госпожице Лейн, но е много по-вероятно да е прикривала употребата на наркотици, отколкото животът й да е бил в опасност и никога да не е казала и дума на някого. Наблюдаваме такова поведение в младежите от вътрешния град през цялото време.

— Каза, че се е опитвала да ме предпази — напомних му твърдо. — Затова не е можела да каже нищо.