Петият гроб отвъд светлината [bg]

— Разбирам те. — Кафето бе мястото, където слънцето излизаше над хоризонта и огряваше рая с изблик на ярки цветове. Остатъците от шампоан не променяха този факт.

— Леля ти Лил тук ли е? — попита тя.

Леля Лилиан бе починала през шейсетте и сега от време на време ми беше съквартирантка. За щастие често пътуваше.

— Мисля, че все още е в Африка. Обича това място. — Говорейки за мъртви съквартиранти, погледнах внимателно жената, висяща — буквално — в личното ми пространство. — Когато имате почивка в курса, имам нужда да направиш проучване.

— Добре, за какво?

— Имам апартамент, пълен с починали жени.

Куки спря. Огледа се наоколо, изведнъж притеснена.

— Като сега в момента?

— Докато говорим.

— За колко много говорим?

— Нека да преброя.

Отидох в спалнята си, отбих се да преброя онази под душа, после се върнах и посочих с пръст всяка възможна посока. Наблюдавах изражението на Куки да се променя от леко притеснено към ужасено също доста напомняше на онова място, където слънцето излиза над хоризонта и осветява рая. Само че, нали знаете, по-забавно.

Върнах се в кухнята и проверих шкафовете.

— Девет — казах информативно. — О, чакай. — Отидох до хладилника и проверих и там. — Мне, само девет. Всичките са руси, но не всички са естествени. Бели, испанки, афроамериканки и една азиатка. На всякаква възраст от около седем до тридесет, тридесет и пет.

Тя остави чашата си, така че знаех, че онова, което щеше да каже, щеше да бъде сериозно.

— Чарли, трябва да остана у дома и да помогна. Това е сериозно.

Нацели.

— Знам, че е, но те няма да отидат никъде и съм почти убедена, че не са починали наскоро. Но защо се появяват сега? И на вълни?

— Мислиш ли, че е работа на сериен убиец?

— Най-вероятно. Не мога да си представя, че тези убийства са дело на повече от един човек. Най-много на двама. Опитах се да ги успокоя, но не съм убедена, че знаят какво значи това.

— Добре, обади ми се, ако имаш нужда от нещо. — Тя тръгна към вратата, после спря. — Не, не мога да отида на този курс. Трябва да ти помогна с проучването и прочие. Горките жени.

— Не, трябва да отидеш да се научиш как да не убиваш хора, освен ако наистина, наистина, наистина не го искаш. Като нарочно. И ако трябва, мога да намеся и Гарет.

— Гарет — каза Куки, гласът й бе нисък и страстен, докато мъркаше името му. Можех да се закълна, че очите й се завъртяха назад към главата.

— Хмм, това е изненадващо.

Тя отново се съвзе.

— Какво?

— Просто снощи не можеше да се наситиш да оглеждаш задника на чичо Боб. Мислех, че може да си падаш по него.

— Какво? Не съм оглеждала задника на чичо ти. — Когато направих онова с безизразната физиономия, с която толкова се гордеех, тя си призна. — Добре де, може би малко. Само на мен ли ми се струва или той влиза във форма?