Синовете на Спарта [bg]

— Малко съм уморен — каза Кир, без да се обръща към никого.

На мига се появи колона слуги: донесоха маса и столове и наредиха чаши. Поднесоха и храна. Кир посегна към маслините и печения чесън, докато сядаше, без изобщо да обръща внимание на слугата, който слагаше стола под него.

Софенет от Стимфал не се сдържа и се обърна, за да се увери, че зад него също чака слуга. Поднесоха му чаша и той отпи от разхлаждащия сок.

— Господарю, не съм свикнал с подобни неща — каза Софенет.

— Може би ще свикнеш, ако служиш добре — каза Клеарх, преди принцът да успее да отговори.

— Софенет, така ли? — каза Кир.

В отговор мъжът сведе глава.

— Чу какво казах на Проксен — продължи Кир. — Предполагам знаеш, че съм се срещал с много като него през последните няколко седмици.

— Явно мразиш с рядка страст писидите — отбеляза Софенет.

Наслаждаваше се на ветреца в градината. Предполагаше, че Клеарх не одобрява подобна демонстрация на лукс. Несъмнено спартанецът поддържаше обичайното си намръщено настроение с коприва или тръни. Софенет така и не можеше да разбере подобен мироглед — та светът беше място на нежни ветрове и полегати хълмове, на красива плът и проблясващи очи. Следеше внимателно и двамата, но най-вече царския син. В града се говореше, че Кир почти не спял напоследък, че събирал всеки войник в радиус от хиляда стадия. Златото определено течеше от него като река.

Софенет чакаше отговор, но и двамата мълчаха. Забеляза, че изражението на спартанеца е станало сковано, а погледът му — отсъстващ. Въздъхна.

— Господарю, двайсет години служих редом със спартанци, коринтяни, тиванци и атиняни. Изградих си авторитет и спечелих доверието на хората си и те изпълняват заповедите ми безпрекословно, каквото и да им струва това. Участвал съм в три големи кампании и десетина по-малки, като излязох от всички тях без нито една драскотина или сериозна рана. На четирийсетия ми рожден ден един кон ме настъпи по крака и ми потроши костите. Половин година не можех да работя и…ами, средствата привършват. Така че не мога да кажа, че парите не ме интересуват, особено тези, които предлагаш. Можеш да купиш услугите ми — и подчинението ми. Ако кажеш „Софенет, не искам да обсъждам истинските ми цели“, ще те разбера. Познавам поне хиляда и двеста мъже от Коринт, готови да скочат от брачните си ложета, за да потеглят на поход срещу добро заплащане. Твоето име буди уважение и хората говорят добре за теб. Мога да събера хиляда и двеста души, които не отстъпват по нищо на спартанците.

Клеарх изсумтя и Софенет го изгледа иронично.

— Познавам Клеарх от много години. Достатъчно добре, за да кажа, че е честен и държи на думата си. Мисля, че и ти си такъв. Предполагам, че и двамата имате някаква причина да премълчавате някои неща, и нямам нищо против. Но все пак не сме вчерашни, нали? Така че нека зарежем приказките за опасни племена по хълмовете, когато сме само тримата. — Засмя се и отпи от плодовия сок. — Доколкото чух, Клеарх командва две хиляди спартанци. Макар че не може да направи разлика между доброто вино и оцета, на света едва ли има диво племе, което би могло да му създаде неприятности, независимо колко много се плоди и на колко високи чукари живее.