Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
съвсем обезвреден сега.
И тъй, с главата му в ръка, [1736]
пристига Говернал на кон
и здраво връзва я на клон.
Щом като вижда я, Тристан
подскача и, като скован [1740]
от ужас, дълго тъй остава.
Но Говернал се приближава
и казва му: — Спокойно! С меча
убих аз подлото човече, [1744]
съсякох смъртния ви враг.
Тристан ликува: ето как
главата на подлеца пада;
за него никаква пощада. [1748]
В страната всички се боят,
на всички вдъхва страх лесът,
не смее никой да припари,
защото пълни господари [1752]
са там Изолда и Тристан.
Той, в примитивния си стан,
обзет от плам неустоим,
си прави лък непогрешим, [1756]
на клон го тъй приспособява,
че всеки, който преминава,
да бъде на часа сразен.
Щом лопатар или елен [1760]
до клона в горната му част
допре се, ударът тогаз
отгоре идва. И обратно…
И затова съвсем понятно [1764]
нарича се „Непогрешим“51.
Лъкът е тъй необходим
на тримата, за да ядат
месо от дивеч: та лесът [1768]
туй само можел да предложи.
Те виждат ясно, че не може
да сложат залък хляб в устата.
Как да излязат от гората! [1772]
Добре все пак, че с лов богат
те утоляват своя глад!
Веднъж, през жътвеното лято,
след Петдесетница, когато [1776]
росата пада призори
и птички сънните гори
събуждат, с меча си Тристан
напуска своя горски стан, [1780]
Лъка Непогрешим отива
да види и в гората дива
ловува, но се случва зло,
каквото друг не би могло [1784]
да сполети. Човек тогава
за собственото зло забравя,
щом гледа чуждото мъчение:
в това намират утешение [1788]
които силно се обичат.
На колко мъки се обричат
Изолда и Тристан в гората!
Историята им, която [1792]
Берул във книга е открил52,
твърди, че никой не е бил
в плен на любов така гореща.
Кралицата Тристан посреща [1796]
в потискащия летен зной
……………………………
— Какво се случи с тебе, мили?
— Търчах по сур елен, та сили [1800]
не ми останаха в гърдите,
и ми тежат за сън очите;
едва добрах се до заслона.
В колиба от листа и клони, [1804]
Изолда върху куп трева
отпуска своята глава,
без да си сваля облеклото.
След нея и Тристан в леглото [1808]
също така облечен ляга
и меча помежду им слага.
На пръста на Изолда свети
чист изумруд, ала ръцете [1812]
са й тъй слаби, че халката
едва не пада на земята.
Съвсем спокойно те си спят
притиснали се гръд до гръд: [1816]
Тристан обхванал е с ръка
пленителната й снага,
а тя врата му е обвила
с ръце и нежно се е свила [1820]
в обятията му. Та как
те да дадат по-явен знак,
че истинска любов опива
душите им? Но те не сливат [1824]
в целувка своите уста.
Във спотаените листа
дори лек вятър не повява.
Кос слънчев лъч се отразява [1828]
в изящния Изолдин лик
и той блести като светлик.
Така, сами, те в сън блажен
щастливи спят. А този ден [1832]
в леса ловува Говернал.
А той какво е преживял!
По-долу всеки ще научи
какво зло щяло да се случи! [1836]
Един пазач в леса вървял,
клонака разпилян видял
и като тръгнал по следите,
без труд открил къде били те. [1840]
Щом той ги разпознал, веднага
обратно втурнал се да бяга,
цял разтреперан, пребледнял.
Неистов страх го завладял, [1844]
защото стане ли Тристан,
ще бъде мигом с меч заклан.
Защо ли тук той да остави
главата си? Без да се бави, [1848]
вернуться
51
Ст. 1765: Обстрелващото устройство „Лък непогрешим“, което Тристан изработва, не е ясно описано. Вълшебен механизъм и в същото време майсторско изобретение, „Лъкът“ е преди всичко доказателство за способността на Тристан да оцелява в суровите условия на живота в гората.
вернуться
52
Ст. 1793: В случая авторът се позовава на писмена традиция за историята на Тристан и Изолда. За такава книга споменават и други разказвачи, макар че от нея няма никакви материални следи.
Перейти на страницу: