Плясъкът на крилете му [bg]

Матераците продължаваха да живеят като велика фамилия, сполетяна от тежки времена. Нямаха пари, но все пак разполагаха със своеобразен капитал: умовете на Випонд и ИдрисПюк и винаги надеждния златен стандарт на снобизма. Дори най-навъсеният преуспял уличен търговец, натрупал състояние от продажба на бекон или конски туткал, откриваше, че в живота му липсва нещо, щом се сблъскваше с презрителното високомерие на жените Матераци: хората като него бяха обикновени като калта, и само една красавица Матераци можеше да започне да премахва това петно. Представете си: да имаш жена с хилядолетно име, което може да бъде предадено на децата ти. Какъв триумф! Под сърдитото перчене душата ти на уличен търговец вече няма да звънти на фалшиво. А единственото, от което имаш нужда, за да влезеш в голямото добрутро, бе най-безпристрастният от всички изравнители: купища пари.

Мъжете Матераци може да бяха негодници, но не и сноби като жените и дъщерите си. Отнасяха се към заможното простолюдие на Испански Лийдс с онази привързаност, която проявяваха към конете и кучетата си. Тези коне и кучета бяха толкова обичани, че си въобразяваха, че са им равни. Трябва да се каже обаче, че Матерациените, както започнаха да наричат жените в Испански Лийдс, не винаги бяха готови да направят върховната саможертва — да си вземат мъж от семейство, натрупало парите си от туткал или мармалад. Но с времето реалностите за това, което е необходимо да правиш, когато си специален, но нямаш специални умения, принудиха мнозина от тях да поемат ридаещи по пътеката към амвона с бъдещ съпруг, натрупал състояние от претопена мазнина или свински изрезки. Випонд беше наложил данък върху тези съюзи, но притокът на пари бе крайно недостатъчен, въпреки яростните му настоявания към главите на Десетте фамилии да „набият малко разум“ в главите на дъщерите си. Старата му политика да обединява своя мозък с парите на Матераци сега се свеждаше само до първото. В тази ситуация ИдрисПюк и Томас Кейл бяха неговият заместител на съкровищница. Завръщането на ИдрисПюк от Манастира с вестта какво се е случило му подейства разочароващо, макар и по не толкова лични причини, както за полубрат му. Той се възхищаваше на Кейл и бе очарован от него, но не изпитваше никаква лична привързаност. Въпреки това Випонд се надяваше, че момчето вече е по-добре.