Плясъкът на крилете му [bg]

Един ден той почука на вратата на сестра Врай, но не получи отговор. Отлично съзнаваше, че трябва да почука още веднъж, и въпреки това отвори вратата след най-кратката възможна пауза. Надяваше се, разбира се, да завари сестра Врай без нейния затъмнител (тя му беше казала как се нарича булото ѝ, когато я попита). Тя със сигурност не би го носила, когато е сама, нали? Може би дори щеше да успее да я завари гола. Дали щеше да има пищни гърди с червени зърна, големи колкото чинийките за чай на приемите на Матераците? Беше си я представял такава. Или пък щеше да е грозна и стара, с кожа, провиснала от гръдния ѝ кош като мокро пране на простора? Или пък нещо друго, което изобщо не му е минало през ума? Смътните му надежди обаче бяха разбити. Той влезе тихичко — дори котка би му завидяла. Тя седеше на стола си, но спеше и похъркваше леко; и Поли също, макар и с напълно различен тон и ритъм. Хъркането на сестра Врай беше като на малко дете, тихо и ниско. Това на Поли беше като на старец, потънал в злобни сънища.

Той седна и известно време ги слуша как похъркват и свирят. Чудеше се дали да не претърси спалнята. Стана, но реши да не го прави. Приближи се до нея и започна да надига воала ѝ.

— Какво правиш, проклето изчадие?

— Търся нещо, което загубих — отвърна Кейл.

— Е, няма да го намериш тук — заяви Поли.

Кейл пусна крайчеца на воала също толкова внимателно, колкото го бе хванал, после отиде и седна с невинността на лоша котка. Седя така цяла минута, а Поли се взираше в него.

— Ще я събудиш ли? — попита той куклата.

— Не.

— Бихме могли да си поговорим — каза любезно Кейл.

— Защо?

— Ами, за да се опознаем.

— Знам за теб повече, колкото ми се иска — отвърна Поли.

— Щом ме опознаеш, съм свестен.

— Не, не си.

— Мислиш ли, че разбираш какъв съм в действителност?

— А ти мислиш ли, че не разбирам?

Сестра Врай продължаваше да спи.

— Какво съм ти направил?

Във въпроса не се криеше обида, а просто любопитство.

— Отлично знаеш.

— Не, не знам.

— Тя — каза Поли и погледна сестра Врай — е изтъкана от благородство, доброта и щедрост.

— Е, и?

— Слабостта ѝ, макар аз да я обичам заради нея, е, че тези велики дарби, които раздава на другите, задушават страха, който трябва да изпитва от теб.

Макар че се опита да не го покаже, Кейл беше разтърсен от това.

— Тя няма причини да се бои от мен.

Поли изпъшка нетърпеливо.

— Мислиш си, че хората трябва да се боят само от онова, което можеш да им причиниш — че можеш да ги фраснеш по носа или да им отрежеш главите? Тя се страхува от това, което си — от това, което душата ти може да причини на нейната.