Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Боже мой — възкликна началникът на полицията във Векшо. „Боже мой!“, повтори си той и наум. — А колко жертви се смятат за допустимо количество пролята кръв?
Четвърт час по-късно той — въпреки ранния час — се обади на ръководителя на предварителното следствие, комисар Улсон, и му съобщи, че заедно с началника на Криминалната полиция единодушно са взели решението да поискат подкрепление от експертите от ГИПИ и VICLAS, а при евентуално залавяне на заподозрения ще се включи и Корпусът за бързо реагиране. Изненадващо Улсон заяви, че приветства предложението:
— Днес тъкмо си мислех да се обадя на шефа и да му изложа същото предложение, но реших да изчакам, защото знам, че той е в отпуск и заслужено си почива.
Бекстрьом се чувстваше стресиран, изморен и махмурлия. Снощи двамата с Рогершон вложиха всичките си сили да наваксат продължителната абстиненция, която служебните задължения им налагаха принудително. След полунощ Бекстрьом се просна мъртвопиян върху леглото си, на сутринта се успа, излапа набързо закуската и дори не успя да прегледа вестниците. Освен това двамата трябваше да спрат по пътя и да си купят ментови дражета и изотонични напитки, за да пооправят дъха и течностния си баланс.
Положението не се подобри и когато Бекстрьом хукна по коридора към залата за оперативка. Неочаквано пред него цъфна онзи идиот Улсон и започна да дудне за различни апокалиптични сценарии, които бил принуден да обсъди с началника на управлението във Векшо в отсъствието на Бекстрьом.
— Е, какво ще кажеш? — попита Улсон. — По въпроса дали да потърсим сътрудничество с колегите ти от ГИПИ и VICLAS?
— Прекрасна идея — заяви Бекстрьом, който нямаше никакво намерение да губи ценното си време в слушане на конско от Стен Нюландер Мутрата, най-високопоставения му шеф.
Най-сетне Бекстрьом седна откъм късия край на конферентната маса. Е, на врата му не беше провесено керамично гърне12, но пък пред него стоеше голяма чаша с кафе с мляко и захар, а цялата разследваща група бе заела местата си.
— Е — подхвана Бекстрьом. — Да започваме.
Полицейски инспектор Ана Сандберг взе думата и осведоми колегите си за камерите, разположени по маршрута на жертвата. Записът от камерата до банкомата, откъдето Линда изтеглила пари, не показал нито, защото след като излязла от Градския хотел, тя се намирала извън обхвата й.
— Камерата покрива само тротоара и малка част от улицата пред банкомата — поясни Сандберг. — Но открихме нещо много по-добро. Заслугата за постижението ни е на началника — отбеляза тя, кимна към Бекстрьом и му се усмихна.
— Да чуем — отвърна той също с усмивка. „Кажи-речи си го вкарал наполовина, пич“, окуражи се той наум.
Сандберг и колегите й открили друга, много по-добра камера, без, разбира се, да се вземат предвид техническите й параметри. Намирала се над плота в магазинче в началото на улица „Пер Лагерквист“ — само на петстотин метра от жилището на жертвата. През нощта камерата снимала и улицата пред магазинчето. В три без четири в нощта, когато е загинала Линда Валин, камерата я запечатала да минава оттам. На записа не се виждал друг човек в рамките на половин час по-късно.
— Магазинчето работи до единайсет през нощта. По принцип камерата снима само вратата на магазинчето и касите, но преди да затвори, собственикът имал навика да променя положението й така, че да улавя и минувачите по улицата, защото на няколко пъти се случвало хулигани да хвърлят вода в преддверието и да шарят със спрей различни расистки обиди по прозорците. Собственикът е иранец — поясни Сандберг.
— Напълно сигурни ли сме, че миналото оттам момиче е Линда? — попита Бекстрьом, който не би допуснал някое дребно недоразумение да провали мащабна следствена работа.
— Сто процента сигурни — потвърди Сандберг. — Лично изгледах записа заедно с техническия екип. Почти всички от нас… я… познаваха.
После продължиха с обичайната ефективност, която Бекстрьом бе свикнал да диктува винаги когато стои зад кормилото. „И слава богу — каза си той. — Иначе ще изгубят час, докато се запознаят.“
12
Алюзия за емблематичното встъпително изречение от романа „Жителите на остров Хемсьо“ на шведския писател Аугуст Стриндберг (1849–1912). Там главният герой се появява „като виелица“, с „керамично гърне“, провесено на кожен ремък от врата му — Б.пр.