![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Веднага разбрах защо има толкова снимки. Една снимка може да е подвеждаща. От друга страна, когато видиш обекта от различни ъгли, в различни моменти, облекло и обстановка, ще го разпознаеш много по-лесно и сигурно. Няма нужда да очистиш някой нищо неподозиращ човек заради случайната му прилика с размазания образ на една снимка.
Докато разглеждах снимките, ме обзе странно усещане. Не защото ми призля. По-скоро защото не ми призля. Взирах се в лицето на човек, когото щях да убия, а изпитвах същите емоции, като че ли решавам кръстословица. Замислих се за това. Дали след всичко преживяно в джунглите бях свикнал да убивам? Или след като вече никой не ме познаваше, никой не ме наблюдаваше, не бях и отговорен пред никого?
„А пред Бог?“
Това ме накара да се засмея. Майка ми се опитваше да ме възпита като католик, обаче войната изкорени и малкото мършави фиданки, израснали в резултат на нейните усилия. Никакъв бог нямаше да остане безмълвен свидетел на онова, което видях във Виетнам. На онова, което извърших там. Или нямаше бог, или имаше и не му пукаше за нищо.
Пък и наистина ли беше толкова странно, че не изпитвам никакви чувства? Озава участваше в корупционна схема. Ако си участник в такава схема, трябва да си наясно, че недоволството ти няма да получи гласност в никое съдилище, нито ще се реши чрез групова терапия или посредничество. Този човек разбираше риска и го поемаше. Аз не бях виновен, че съотношението между опасност и печалба няма да даде резултата, на който се надява той.
Това си беше оправдание, естествено. Може би имах нужда от такова оправдание, нещо като чаша алкохол, за да събера смелост. Но колкото и да е странно, макар да разбирах, че е оправдание, ефектът беше налице.
Хората говорят за морал. Понякога си мисля, че всъщност просто има неща, които можеш да направиш, и други, които не можеш.
Е, аз можех. И щях да го направя.
11.
Още в „Лъва“ запомних наизуст сведенията за Озава и после изгорих документите според инструкциите на Макгроу. Вярно, за миг си помислих дали да не ги запазя като гаранция, в случай че нещо се обърка, но реших, че няма смисъл. Нищо в тях не ги свързваше нито с резидента, нито с никого. Бях започнал да оценявам предпазливостта на Макгроу и предполагах, че се е погрижил да не остави следи, и в буквалния, и в преносния смисъл. От друга страна, аз бях човекът, когото папката можеше да свърже с Озава. Беше най-добре просто да се отърва от нея.
Потеглих на дълга и безцелна разходка с Танатос. Временно оставих Озава настрани и се замислих как да процедирам с Миямото. Разработих логистиката, развих логична легенда, проверих системата за утечки. След като свърших с плана, паркирах мотора в Шибуя и взех линията „Гинза“. Не ми отне много време да открия каквото ми трябва — метростанцията „Гайенмае“ щеше да ми свърши работа. Закрачих назад-напред по перона, реших как трябва да действам и се качих в обратната посока.
Върнах се в Шибуя привечер, но все още имаше време да започна подготвителното разузнаване на Озава. Пътят към решаването на моя проблем с якудза минаваше през него, затова не исках да губя нито миг.
Според информацията от Макгроу той живееше в Кита-Сенджу, далеч на североизток на другия бряг на река Сумида. Никога не бях ходил там — не бях имал повод. Е, сега имах. Отбих се на една бензиностанция да заредя Танатос и продължих нататък. Не бях сигурен какво ще открия, ала се надявах, че ще е нещо полезно. Едно е да убиеш някого. Обаче да го направиш така, че да изглежда естествена смърт… По дяволите, нямах представа как ще изпълня тази задача.
Кита-Сенджу се оказа тих обикновен квартал, състоящ се главно от скромни еднофамилни къщи и магазинчета, несъмнено поддържани от семействата, които живееха на горния етаж. Улиците, които се отклоняваха от основните артерии, бяха тесни даже за Танатос и теснината им се подчертаваше от склонността на тамошните обитатели да ограждат няколкото сантиметра тротоар пред домовете си с всевъзможни саксии и да паркират колелата си пред тях. Къщите бяха дървени или железобетонни, някои дори от гофрирана ламарина, повечето малки и разположени нагъсто, но всички отлично поддържани. Мястото ми хареса. В него нямаше нищо модерно, да, обаче притежаваше атмосфера на нещо реално.