Обичай ближния си [bg]

— Това ме успокоява — повтори, като се усмихна. — Не зная защо, но ме утешава.

— Наистина ли? — попита Керн.

— Може да звучи смешно, но ме успокоява. Започвам да се чувствам спокоен, почти като у дома си.

Керн се почувства неудобно. Настръхна.

— Аз не зная наизуст никакви стихове — каза той. — Забравил съм всичко. Струва ми се, че е минала цяла вечност, откакто съм бил ученик.

— И аз ги бях забравил, но си ги спомних ненадейно.

Керн кимна и стана. Искаше да излезе от стаята. Рабе ще заспи и няма защо да мисли за него.

— Да знаехме какво да правим вечер — каза Керн. — Вечерите са най-лошото време. Отдавна нямам нищо за четене. А да седя и да разисквам за стотен път какво е било някога в Германия и кога положението ще се поправи отново, е нещо непоносимо за мен.

Рабе седна на леглото си.

— Иди на кино. Това е най-добрият начин за убиване на времето. Когато излезеш, няма да знаеш какво си гледал, но докато си вътре, няма да мислиш за нищо.

Той събу чорапите си. Керн го наблюдаваше замислено.

— На кино… — каза той. Мина му през ум, че би могъл да покани и девойката от съседната стая. — Познаваш ли хората в този хотел? — попита накрая.

Рабе остави чорапите си на стол и почеса босите си крака.

— Познавам някои. Защо? — Той погледна пръстите на краката си, сякаш не беше ги виждал никога досега.

— Познаваш ли тези, които са в съседната стая?

Рабе помисли.

— Там живее старата Шимановска. Била е прочута артистка преди войната.

— Нямам предвид нея.

— Имаш предвид хубавичката Рут Холанд — каза мъжът с очилата, третият обитател на стаята. Той бе застанал от известно време на прага и слушаше разговора. Казваше се Марил и беше бивш депутат от Райхстага. — Така е, нали, стари донжуане Керн?

Керн се изчерви.

— Странно — продължи Марил, — как хората се изчервяват по най-обикновен повод. Но никога и заради недостойна постъпка. Как върви днес търговията, Керн?

— Пълна катастрофа. Загубих пари.

— Похарчи още малко тогава. Това е най-добрият начин да не станеш маниак.

— Това смятах да сторя — каза Керн. — Възнамерявам да отида на кино.

— Браво! С Рут Холанд, предполагам, като съдя по предпазливия ти разпит.

— Не знам. Не я познавам.

— Не познаваш много хора. Трябва да започнеш някак. Давай, Керн. Смелостта е най-добрата украса на младостта.

— Мислите ли, че тя ще излезе с мен?

— Разбира се. Това е едно от предимствата на мръсния ни живот. Страхувайки се от скуката, всеки е благодарен, ако може да получи някакво развлечение. Така че без лъжлива скромност, тръгвай и забрави студените си крака!

— Иди в „Риалто“ — каза Рабе от леглото. — Там дават „Мароко“. Намирам, че чуждите страни са най-интересни за развлечение.