Щастливият странник [bg]

Докъде щеше да стигне синът ѝ, ако живее при такива хора? Каза на Лоренцо, даже без гняв:

— Събирай си багажа,figlio mio,и се връщай в собствения си дом. Няма да си тръгна оттук без теб.

Лари се усмихна смутено на всички.

— Стига, мамо — рече той. — Вече пета година работя и нося пари вкъщи. Не съм дете.

Лучия Санта стана, заповеднически строга в черния си костюм, и каза драматично:

— Аз съм ти майка и ти смееш да ми отговаряш пред чужди хора?

Госпожа Ле Чинглата се обади с диво презрение:

— Va, va, giovanotto.Върви при майка си. Когато майката вика, децата трябва да слушат.

Лицето на Лари почервеня през бронзовия тен и Лучия Санта видя мъжкия гняв в очите му. Приличаше на мъртвия си баща.

— Как пък не! — каза Лари.

Майката се спусна към него и го удари по лицето, здрав, хубав шамар. Той я блъсна и тя разтреперана полетя към кухненската маса.

Съпрузите Ле Чинглата се вцепениха. Сега вече щеше да има сериозни неприятности. Застанаха между майката и сина.

— Аха! — Лучия Санта издаде дълга въздишка на удовлетворение. — Син удря майка си.Animale! Bestial Sfachim! Figlio de puttana!Слава Богу, че баща ти е мъртъв. Слава Богу, че не вижда как синът му удря майка си заради чужди хора.

На лицето на Лари имаше пет червени ивици, но той вече не се сърдеше. Каза намусено:

— Мамо, само те блъснах. Престани.

Изпитваше вина, съвестта го гризеше, като виждаше сълзите на унижението в очите на майка си.

Лучия Санта се обърна към двамата Ле Чинглата.

— Доволни ли сте, а? Добре. Синът ми може да остане. Ще ви кажа само едно. Довечера синът ми да си бъде вкъщи. Иначе отивам в участъка. Той е непълнолетен. Него ще пратя в поправителен дом, а вас — в затвора. Да продавате вино и ракия, е едно, но тук, в Америка, защитават децата. Както казахте, госпожо, не сме в Италия.

После се обърна към сина си:

— А ти стой при приятелите си. Не искам да вървя с теб по улицата. Стой, весели се. Само че, скъпи синко, довечера те искам да спиш в моята къща. Иначе, колкото и да си голям, ще те изгоня.

И излезе с достойнство.

По пътя към къщи си мислеше: "Значи така хората трупали пари. Парите преди всичко. Но какви мръсници са само? Какви животни. И само защото имат пари, смеят да гледат хората в очите."

Същата нощ, след като децата заспаха, Октавия и майка ѝ седнаха да пият кафе на голямата кръгла кухненска маса. Нямаше и следа от Лари. Октавия беше малко уплашена от решимостта на майка си да изпрати Лари в поправителен дом. На другия ден нямаше да може да иде на работа. Двете трябваше да отидат до участъка и да подадат клетвени декларации. Октавия не предполагаше, че майка ѝ може да бъде толкова жестока, и не можеше да прости допълнителните пари, които Лари изкарваше при семейство Ле Чинглата.