Игри на злото [bg]

Седемнайсет

Ким слезе от мотоциклета и бутна високата до кръста й портичка на оградата. Къщите по цялата улица имаха еднакви обрасли алеи за автомобили и мънички морави отпред. Мнозина от обитателите на общински имоти на границата между Дъдли и Недъртън се бяха възползвали от правото на покупка и се бяха сдобили със собственост на много изгодна цена. Сред тях бяха и семейство Дън.

Този път нямаше суетня, тропот на ботуши и влизане с гръм и трясък. Само Ким и ключовете от къщата.

Инспекторката обходи жилището много по-бавно от миналия път. Вече нямаше за къде да бърза. Къщата беше преровена до основи и всичко, което би могло да има отношение към случая, беше отнесено. Във въздуха витаеше осезаема пустота. Сякаш обитателите й бяха заличени веднъж завинаги. По ъглите лежаха сбутани играчки и купчини детски книжки. На масата в кухнята стояха купички и кутия с мюсли. Извън насилието в този дом беше текъл нормален живот. Имало е периоди, когато сестричките са били просто две малки момиченца, нищо повече.

После Ким стигна до дървената врата пред стълбите. Беше я впечатлил фактът, че при обиска бяха описали помещението долу като мазе. Но то не беше мазе. Ким беше виждала истински тесни мазета в къщите на някои от приемните семейства, с които беше живяла. Онези къщи се наричаха „гръб-с-гръб“ и бяха долепени една до друга в редове по двайсет. Домове, строени през Индустриалната революция от собствениците на съответната фабрика или мина, като всяка къща подслонявала до шест семейства. Мазетата бяха тесни ниши, широки колкото да влезе един човек. До тях се слизаше по две-три стъпала и служеха за съхранение на въглищата за отопление.