Игри на злото [bg]

Ким се изправи и Рут вдигна очи към нея. Лицето й беше посивяло, погледът — уплашен, а цялото й тяло сякаш се сгърчи като съборена от вятъра палатка.

Ким заговори меко:

— Намерихме оръжието, Рут. Точно там, където си го захвърлила.

Рут скри лицето си с ръце. Хлиповете я разтърсиха. Ким се обърна към Брайънт и очите им се срещнаха. В тази победа нямаше и следа от възторг или удовлетворение.

Инспекторката седна на дивана до хълцащото момиче.

— Рут, Алан Харис ти е причинил нещо наистина ужасно, но трябва да знаеш, че той дълбоко е съжалявал за стореното. Всички се надяваме, че в затвора престъпниците ще се поправят, но всъщност невинаги вярваме, че това ще се случи. С Алан Харис обаче се е случило. Той е изпитвал искрени угризения за постъпката си.

Брайънт пристъпи напред.

— Рут Уилис, арестувам ви за…

— Не бях уплашена — тихо продума Рут, щом Ким понечи да стане от дивана. Инспекторката бавно се отпусна отново до нея.

— Госпожице Уилис, трябва да ви предупредя, че…

— Бях нервна, но не и уплашена — повтори момичето.

— Госпожице Уилис, всичко, което кажете, ще бъде… — започна пак Брайънт.

— Остави я — поклати глава Ким. — Казва го за себе си, не за нас.

— Гледах го как излиза от парка. Бях точно на кръстовището. Чувствах се силна, знаех, че правото е на моя страна. Стоях в сянката, точно до вратата на магазина. Той се наведе да си върже връзката на обувката. Кучето гледаше право в мен. Дори не излая.

Рут вдигна глава. Лицето й беше обляно в сълзи.

— Защо не излая?

Ким поклати глава.

— Изкуших се още там да забия ножа в гърба му, но така нямаше да е правилно. Исках си светлината обратно.

Ким стрелна с очи Брайънт, който само сви рамене.

— Бях уверена, контролирах нещата. Последвах го и го попитах колко е часът.

— Рут, трябва да…

— Забих ножа в корема му. Плътта му се притисна до моята плът, но този път аз диктувах правилата. Коленете му се огънаха и той притисна раната с дясната си ръка. Кръвта бликна през пръстите му. Той погледна надолу, после вдигна очи към мен. А аз чаках.

— Какво чакаше? — попита Ким.

— Извадих ножа и го намушках повторно. И пак зачаках.

Ким искаше да повтори въпроса си, но не посмя да я прекъсне.

— После го намушках пак и пак. Чух как черепът му се удари в асфалта. Очите му започнаха да се затварят, аз го ритах, но той не ми я върна.

— Какво не ти върна той, Рут? — попита кротко Ким.

— Исках да го извърша пак, отначало. Нещо се обърка. Тя все още беше у него. Крещях му да ми я върне, но той не помръдваше.

— Какво твое е било у него, Рут?

Момичето я погледна така, сякаш ставаше дума за нещо очевидно.