Игри на злото [bg]

Прехвърли отново сайтовете. Нищо ново. После се зае с обичайните си сутрешни проверки. Отвори фейсбук и въведе името „Сара Луис“. Двайсет минути по-късно беше влязла и проверила всички достъпни й социални мрежи. Отписа се от всички и въздъхна. Сара все още успешно се криеше нейде из виртуалното пространство, но нищо.

Да държи Сара отново на мушка й носеше огромно удовлетворение. О, какво не би дала да види физиономията й сега! Зачуди се дали жалката къщичка в Хиксвил вече е обявена за продажба. Отвори сайта за недвижими имоти и го добави в „Любими“. Скоро, много скоро.

Благодари на Бога за електронните технологии с пълната им анонимност. Ако човек знаеше къде да търси, можеше да намери всекиго, където и да се намира. Във виртуалното пространство нямаше сенки и тъмни ъгълчета.

На вратата се звънна и Алекс хвърли поглед към часовника. За днес не беше записвала други пациенти. Цялото й внимание трябваше да бъде запазено за сеанса с Рут.

Алекс отвори и застана очи в очи с една двойка: мъж и жена. Мъжът се усмихна. Алекс не отвърна на усмивката. Мамка му, точно това се беше надявала да избегне.

— Доктор Торн, аз съм сержант Брайънт, а това е главен инспектор Стоун. Може ли да влезем?

Пръстите на Алекс стиснаха здраво бравата, докато разглеждаше служебните им карти. После вдигна очи и премести поглед от единия към другия.

— За какво става дума?

— Няма да ви отнемем много време. Бихме желали да поговорим за една от вашите пациентки.

— Разбира се. Заповядайте.

Алекс ги въведе в кабинета си. Използва момента да ги огледа по-подробно и да ги прецени набързо. Мъжът беше прехвърлил средата на четирийсетте години, очевидно се поддържаше във форма, но не беше успял да избегне напълно характерното за средната възраст коремче. Кестенявата му коса сивееше на слепоочията, но беше подстригана професионално: спретнато и удобно. Лицето му беше открито и дружелюбно.

Изражението на жената беше сериозно и мрачно. Косата й беше шокиращо къса и катраненочерна на цвят. От погледа й обаче Алекс направо остана без дъх. Нито следа от усмивка и сдържан маниер, зад които се долавяше непрогледна дълбина. От разстояние не беше възможно да се долови границата между цвета на ирисите и този на зениците й.

Алекс с усилие откъсна поглед и се съсредоточи върху мъжа, чието поведение беше като отворена книга.

— Е, детектив Брайънт, с какво мога да ви бъда полезна?

— Рут Уилис е ваша пациентка, нали?

Алекс вече се беше окопитила от изненадващото посещение и беше възвърнала напълно контрола над себе си.

— Ще попитам още веднъж: за какво по-точно става дума? — отвърна тя, без нито да отрича, нито да потвърждава, че познава Рут.

— В момента пациентката ви е задържана от полицията. Арестувана е за убийство. Родителите й ни дадоха вашето име.