Игри на злото [bg]

— Е, като го знаеш, сигурно ти става по-леко!

— Дума да няма! — Алекс се усмихна. — Ей, кой е терапевтът тук? Сега остава само да ми връчиш сметката за сеанса!

— Да, най-лесно изкараните двеста лири — отвърна язвително Бари.

— Все едно, стига сме говорили за мен. При теб как са нещата? — попита Алекс, нетърпелива да се върне към експеримента си.

— Зле. Двамата се ожениха — отвърна нещастно боксьорът.

— О, Бари! Толкова съжалявам. Не знаех.

Той махна с ръка.

— Няма нищо. Откъде ще знаеш.

За минута Алекс поседя мълчаливо, за да позволи на мъжа да задържи последната мисъл още малко в съзнанието си.

А след това стана време играта наистина да започне.

— Тя обича ли го? — продума тихо Алекс.

Въпросът му причини болка: точно според намеренията й. В очите му се мярна объркване.

— Не знам. Искам да кажа… Сигурно. Нали се е омъжила за него.

— Смяташ ли, че го е сторила от чувство за вина?

— Има ли значение?

— За мен би имало, особено ако все още съм влюбена в половинката си — отвърна кротко Алекс.

Мъжът поклати глава.

— Тя никога няма да ме приеме обратно.

Терапевтката замълча за момент.

— Хмм… С брат ти карахте ли се, когато бяхте деца?

Бари се усмихна.

— Ето че психиатърката заговори!

— Извинявай. Искам да разбера дали фаталното сбиване е било инцидентно или…

Мъжът сбърчи чело.

— Какво имаш предвид?

— Чакай сега, искаш ли сеанс или не?

— Добре, слушам те.

— Често пъти в детството братята и сестрите се конкурират, най-често в търсене на обич или утвърждаване от страна на някой от родителите. Ако детето чувства, че друго дете от семейството е по-умно, красиво или е фаворизирано от родителя, то влиза в яростно съревнование с предпочитания брат или сестра. Обикновено тези отношения отмират от само себе си, след като децата напуснат родния дом и поемат в различни посоки, но се случва завистта помежду им да продължи и по време на зрелостта.

Алекс виждаше, че Бари сериозно обмисля чутото. И как иначе. Всеки, който е живял с брат или сестра, си спомня караниците за играчки, дрехи и компактдискове. Те бяха нещо съвършено нормално.

Тя сви рамене, сякаш й беше напълно безразлично какъв отговор ще получи от Бари.

— Струва ми се, че ти поемаш пълна отговорност за цялата ситуация, но още не си наясно коя част от нея е умишлено предизвикана. Така че пак те питам: тя обича ли го?

— Не разбирам какво значение има. Така или иначе, тя никога няма да ми прости.

— Няма значение, щом си се предал.

— Но какво мога да…

— Сам каза, че си готов да й простиш всичко, само и само да бъдете отново семейство. Откъде знаеш, че и тя не е готова на същото? В момента брат ти живее твоя живот: откраднал ти го е. Женен е за твоята съпруга, станал е баща на твоята дъщеря, а ти дори не знаеш дали жена ти го обича.

Право в целта. Сега беше нужно само един последен тласък.

— Не бива да му завиждаш. Искам да кажа, що за живот е това неговото? Прикован за инвалидната количка. По-добре да беше загинал — тук Алекс замълча за секунда. — За жена ти също щеше да е по-добре.