Игри на злото [bg]

— Спри звука! — побърза да нареди Ким.

Брайънт извърна глава и плъзна очи из залата, само и само да не гледа екрана.

Ким изчака кадърът да се приближи и да покаже по-голям отрязък от мазето и се взря напрегнато в едно място зад гърба на момиченцето. Да, отлично си спомняше какво беше видяла още предния път, когато Досън пусна диска онази сутрин при ареста.

Стомахът й се преобърна.

— Еди, покажи ми снимките, които направихме при обиска.

На екрана изникна нова директория. Еди отвори първата снимка и бавно започна да ги прехвърля една по една.

— Стоп — обади се Ким на снимка номер девет.

Снимката показваше мазето от същата гледна точка, от която го беше заснела и камерата на Дън във филма с Дейзи.

— Можеш ли да сложиш двата кадъра един до друг?

Еди подравни двете изображения: снимката от обиска и стопкадъра от филма с Дейзи.

— Какво осветление използвахме онзи ден в мазето, Брайънт?

Сержантът все още не можеше да събере сили да погледне към монитора.

— Пуснахме прожектора, защото Досън не успя да намери ключа на лампата.

Инспекторката кимна.

— Значи двата кадъра са заснети при еднакви условия: без естествена светлина, при неподвижен източник.

— Така излиза.

— Добре, погледни сега — тя му махна да се приближи. — Виждаш ли тази черна сянка до гардероба?

Сержантът кимна утвърдително.

— Защо на нашата снимка я няма?

Брайънт се взря внимателно, после бавно се извърна към Ким и погледите им се срещнаха.

— Началник, това, което си мисля, ли ми казваш?

Инспекторката пое дълбоко въздух, преди да отговори.

— Да. Брайънт, докато Дън е снимал филма, в мазето е имало още някой.