![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Бари се взираше немигащо в нея. В очите му се четеше нова надежда.
Алекс сви рамене и въздъхна.
— Тя сигурно съжалява за всичко и иска да се върнеш при нея; иска си силния, здрав мъж, когото обича и който е баща на детето й, но не вижда начин да се измъкне от грижата за брат ти.
Цялата поза на Бари излъчваше объркване и безпокойство.
— Не знам…
— О, напротив — каза Алекс и леко се приведе към него. — Аз казах на съпруга ми, че никога няма да му простя, но ако утре той се яви на прага ми и съжалява искрено за стореното, ще си помисля дали да не му дам още един шанс. Обичам го, липсва ми, а и е баща на детето ми. С две думи, и аз искам да си върна семейството такова, каквото беше.
Няколко минути Бари не продума. После се изправи.
— Ще изляза да се поразтъпча. Трябва да си подредя мислите.
Алекс му кимна с усмивка. После си взе сладка от чинията на масата. Експериментът й приличаше на игра с пумпал: завърташ го с всички сили, пускаш го и нямаш представа в коя посока ще поеме.
Четиринайсет
Ким хвърли на бюрото последния доклад.
— Таксиджии, шофьори на автобуси, съседи — кръгла нула! Намушкват човек на улицата и никой не чул и не видял!
— Все пак имаме и други показания… — Брайънт се зарови в документите на бюрото си.
— Да бе, някакъв осемнайсетгодишен, пиян и надрусан, смята, че видял някой да седи на стената зад автобусната спирка точно преди единайсет и петнайсет.
— Само дето последният автобус е минал във…
— Не бих го нарекла жизненоважна улика. Човек седи до автобусната спирка.
Брайънт въздъхна.
— Може чукалата да са виновни.
— Какво?
Брайънт взе своята чаша и тази на Ким и пристъпи към кафемашината.
— Миньорите вярват в едни феи, които наричат „чукалата“. Те живеят в забоите и, ако се ядосат, крият инструментите на миньорите, крадат свещите, плашат ги, като изскачат иззад купчините въглища и изобщо правят куп поразии. Никой никога не ги е виждал, но няма миньор, който да се съмнява в съществуването им.
— Много ни помагаш! Значи да търсим фея с крилца…
— И с кухненски нож в ръка, ако съдим по раната — добави Досън.
— Според предварителния оглед фатална е била първата рана: острието е пробило белия дроб.
Телефонът звънна. Ким не му обърна внимание. Вдигна Брайънт.
— Значи убиецът е замахнал отдолу нагоре или защото си е разбирал от работата, или защото е бил значително по-нисък от жертвата. Останалите рани са в резултат от гняв или ярост.
— Началник…
Ким се извъртя към сержанта.
— Какво?
— Възможното оръжие на убийството пътува насам.
— Къде са го намерили? — попита инспекторката, а умът й бързаше да добави парченцето нова информация към цялостната картина.
— В запустелия парцел на Дъдли Роуд. Някакъв тип гледал коне там.
— Край пътя, който води към…
— Лай — потвърди Брайънт.
— И към дома на Рут Уилис.
Петнайсет
Ким почака да остане насаме с Брайънт в колата, преди да зададе въпроса, който се въртеше в главата й.
— Пак го прави, нали?
Не смяташе, че партньорът й има нужда от повече пояснения.
Брайънт въздъхна.
— Забелязала си, че онази вечер беше с вратовръзка?
— Видях му и обувките — добави Ким. — А и целият му маниер…
Когато Досън изневеряваше на годеницата си, към поведението му се добавяше известна арогантност. Може и да успяваше да заблуди майката на дъщеричката си, но за никого от екипа нямаше съмнение какво става.
Брайънт спря на светофар, който Ким със сигурност би подминала с мръсна газ.
— Все смятах, че след последния път…
Нямаше нужда от повече думи. Само два месеца след раждането на бебето годеницата на Досън беше открила, че й е изневерявал, докато е била бременна. Беше го изхвърлила от вкъщи и така значително беше усложнила живота на всичките му колеги, които се видяха принудени да го търпят, докато той полагаше всички усилия да спечели обратно благоволението й. В края на краищата беше успял.
Брайънт сви рамене.
— Не знам. Това момче не оценява хубавите неща в живота си.
Губи ги и после ги извоюва обратно, помисли си Ким, но не каза нищо. Какви ги върши Досън в личния си живот не я вълнуваше. Засягаше я единствено как това се отразява на работата му.
Къщата, която търсеха, беше съвсем обикновена и се намираше на две преки от мястото на изнасилването. Стоеше чинно в редица от общо дванайсет еднакви къщи, подредени покрай тясната улица. Предни дворове нямаше, а на тротоара беше поставена плоча, указваща, че сградите са построени през 1910 година.