Игри на злото [bg]

— Какво се е случило, инспектор Стоун? — попита Рут, взе дистанционното и смени канала.

Рут изчака, докато очите им отново се срещнаха.

— Дойдохме да ви уведомим, че преди две вечери един мъж е бил убит недалеч от тук — на Торнс Роуд.

Рут се опита да издържи на погледа на Ким, но не успя. Очите й се местеха тревожно между инспекторката и сержанта.

— Чух нещо по новините.

— Убитият беше идентифициран като Алан Харис.

— О. Разбирам.

Ким забеляза, че момичето се постара лицето й да остане безизразно, тъй като явно не беше сигурна каква би била правилната реакция в случая. Инспекторката за пореден път се убеди, че интуицията не я е подвела.

— Бил е намушкан с нож четири пъти. Смъртоносната рана е…

— Да, разбирам. Кажете ми само какво общо имам аз с това?

От усилието да звучи нормално гласът на момичето затрепери още повече.

— Точно това сме дошли да установим, госпожице Уилис.

Рут се постара максимално изражението й да остане все така невинно. Спокойно, патенце, скоро съвсем ще се оплетеш в кълчищата.

Ким седна и домакинята последва примера й. Сплете пръсти в скута си.

— Знаем какво ви е сторил Алан Харис, Рут. Изнасилил ви е и ви е пребил почти до смърт. Няма да се преструвам, че разбирам какви последствия има за вас това нападение. Не мога дори да си представя ужаса, страха и яростта, които сте изпитали.

Рут не отговори, но цветът бавно се оттегли от страните й. Младата жена влагаше цялата си енергия, за да прикрие истинските си емоции, но тялото й определено я предаваше.

— Кога узнахте, че е бил освободен от затвора?

— Преди няколко месеца.

— Как разбрахте?

Рут сви рамене.

— Не помня.

— Харис е живял само на два километра от дома ви. Познавахте ли го отпреди изнасилването?

— Наистина не си спомням.

— Как се почувствахте, когато чухте, че са го пуснали?

Ким видя как дясната ръка на Рут инстинктивно погали белега на лявата й китка: вечен спомен от опита за самоубийство.

Момичето вдигна очи към прозореца.

— Не се замислих особено. Така или иначе, нищо не можех да направя.

Ким натисна още малко:

— Смятате ли, че Харис е получил справедливо наказание?

Очите на Рут засвяткаха и Ким разбра, че момичето има много какво да каже по въпроса, но се сдържа.

— А как се почувствахте, когато узнахте, че най-сетне си е получил заслуженото?

Рут стисна здраво зъби: не смееше да продума, защото усещаше, че не се владее. Ким долавяше безпокойството на Брайънт, но всичко това не бяха случайни въпроси. Беше ги намислила още в колата и разчиташе да получи дълбоко емоционални отговори.

При подобен разпит реакцията на един невинен човек щеше да е незабавна и непосредствена: „Трябваше да затворят това копеле до живот!“ или „Радвам се, че най-после е пукнал!“. В очите на Рут трябваше да има пламък и въодушевление, а не мълчаливо покорство и отказ да говори, само защото не можеше да определи кои биха били правилните думи.