Игри на злото [bg]

Ръцете й стиснаха ръба на писалището за опора.

— Не, не може да бъде. Сигурно грешите.

— Опасявам се, че няма грешка. Госпожица Уилис призна, че е извършила престъплението.

Ама разбира се, че си е признала, тъпата кучка!

— Но… кой… къде?

Забеляза, че мъжът стрелна с очи жената. В отговор тя едва забележимо кимна. Изражението й обаче — това също не убягна на Алекс — остана непроменено. От тази инспекторка би излязъл страхотен играч на покер.

— Намушкала е с нож мъж на име Алан Харис.

Сержантът не добави нищо повече, защото знаеше, че Алекс веднага ще разбере за кого става въпрос.

Алекс поклати глава и сведе очи към пода.

— Съжалявам, но просто главата ми не го побира.

— Разбира се, докторе. Не бързаме за никъде.

Алекс помълча, за да подреди мислите си. Как можеше да обърне този разпит в своя полза? Като начало й трябваха още подробности. Тя се взря умолително в сержант Брайънт, на лицето й се изписа известно съмнение.

— Може ли да ми разкажете какво точно се е случило?

Брайънт се поколеба, но после кимна, като преди това не погледна към началничката си. Първоначалното предположение на Алекс беше правилно: полицаите бяха дошли при нея за информация и имаха нужда от сътрудничеството й.

— Госпожица Уилис е причакала жертвата в или близо до тъмна алея и го е намушкала с кухненски нож. Най-вероятно фатална е била още първата рана.

Значи е имало повече от една рана. Алекс затвори очи за момент, за да подбере по-мек израз на съмнение:

— Господи, още не мога да повярвам.

Нещата не се развиваха точно по план, но за да определи степента на успех в тази част от експеримента, Алекс се нуждаеше само от една-единствена среща с Рут — очи в очи. Приглади с треперещи пръсти кичур коса зад ухото си.

— Мислех, че с нея постигаме напредък — очите й се местеха от единия детектив към другия. — Може ли да я видя? Сигурно е отчаяна.

— Изключено, докторе — произнесе категорично жената.

По дяволите, помисли си Алекс. Една среща би решила всички проблеми. Ако разполагаше с достатъчно време, сигурно можеше да обработи сержант Брайънт и да го накара да се съгласи, но явно инспектор Стоун водеше парада. Терапевтката беше готова да заложи беемвето си, че точно тази мрачна следователка е отговорна за скоростния арест на клетата Рут.

— Може ли да ви зададем няколко въпроса?

Алекс отново насочи вниманието си към мъжа.

— Моля ви, питайте, каквото пожелаете, но аз ще дам само онези отговори, които ми позволява професионалната етика.

Тя смекчи последните си думи с едва забележима усмивка, предназначена само за сержанта.

Той извади тефтерчето си.

— Бихте ли ни казали от колко време госпожица Уилис беше ваша пациентка?

— Рут започна да идва при мен преди около три месеца.

Детективът сбърчи чело.

— О, значи доста време след изнасилването. Какво я е накарало изведнъж да потърси помощ?

— Съдебна заповед, издадена след неин опит за самоубийство. Често срещана реакция при жертви на изнасилване.