Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Един от предните ездачи спря чудовищното си саблезъбо животно, а след това вдигна ръка към лицето си. Малка синя светлинка огря за кратко местността край него. В покритата си с метална ръкавица ръка ездачът държеше малък кристал, насочен към тъмнината. След миг докосна артефакта с другата си ръка, с което прекрати сиянието.
Употребата на магически кристал само отчасти притесни дракона. Малкото, което бе успял да види от намръщеното виолетово лице на ловеца го разтревожи много повече.
— Нощни елфи… — прошепна той.
Ездачът, носещ магическия кристал, веднага се обърна в неговата посока.
— Видяха ни — измърмори Ронин.
Проклинайки глупостта си, Крас издърпа магьосника към себе си.
— Към дълбоките лесове! Това е единствената ни надежда!
Един-единствен вик изпълни нощта… и горите се изпълниха с ездачи. Страшните им, но пъргави пантери скачаха ловко между клоните, а покритите им с възглавнички лапи не издаваха звук, докато се движеха. Също като господарите си, и те имаха блестящи сребърни очи, които им позволяваха да виждат плячката си, независимо от тъмнината. Животните ръмжаха, издавайки страстното си желание да хванат жертвите.
Ронин и Крас се спуснаха надолу по хълма и навлязоха в гъсталака. Един от ездачите премина край тях, но друг се обърна и продължи преследването. Зад гърба им повече от дузина ловци се разпръснаха, за да отрежат пътя на бегълците.
Двамата навлязоха в по-гъсто обрасла местност, но най-предният ездач почти ги беше настигнал. Ронин се извърна рязко и извика една-единствена дума.
Заслепяващо кълбо от чиста енергия удари нощния елф право в гърдите и го отнесе назад, събаряйки го от пантерата му. Преследвачът се удари в едно дърво с кънтящ звук.
Тази яростна атака само още по-силно настърви останалите елфи да ги заловят. Въпреки по-трудния терен, ездачите не щадяха животните си. Крас хвърли бърз поглед на изток и видя, че другите ловци вече са започнали да се извръщат към тях.
Инстинктивно каза заклинание; произнесено на езика на чистата магия, то трябваше да създаде стена от пламъци, която да задържи нападателите им. Вместо това на случайни места избликнаха малки огънчета, безполезни за каквато и да било защита. В най-добрия случай успяха да послужат за моментно разсейване на няколко от ездачите, ала повечето нощни елфи дори не им обърнаха внимание.
По-лошото беше, че драконовият магьосник отново се преви от болка и слабост.
Ронин побърза да се притече на помощ. Повтори по-слаба версия на магията на Крас, но за разлика от дракона, възнаграден за усилията си с агония и мизерни резултати, магьосникът пожъна небивал успех. Горите пред техните преследвачи лумнаха с гладни и агресивни пламъци, които отблъснаха елфите и ги захвърлиха в пълен хаос.
Ронин изглеждаше не по-малко изненадан от резултата, но успя да се окопити по-бързо. Изтича при Крас и помогна на падналия магьосник да се отдръпне от пожара.
— Те скоро… — драконът трябваше да си поеме дълбоко въздух, за да продължи: — Скоро ще намерят път около огъня! Очевидно добре познават територията.
— Как ги нарече?
— Това са нощни елфи, Ронин. Спомняш ли си за тях?
И драконовият магьосник, и човекът бяха прекарали войната срещу Пламтящия легион близо до Даларан, но от далечните земи дойдоха слухове за появата на нощни елфи — легендарна раса, от която произлизаше народът на Верееса. Появиха се, когато катастрофата изглеждаше неизбежна и не бе пресилено да се твърди, че ако не се бяха присъединили, изходът от конфликта можеше да се окаже различен.
— Но ако това са нощни елфи, не трябва ли да бъдем съюзници?
— Забравяш, че не е задължително да се намираме в същия времеви отрязък. Всъщност, преди повторното им появяване всички, дори ние, драконите, смятаха, че видът им е бил изтребен след края на… — Изведнъж Крас млъкна потиснато, несигурен, че иска да продължи мислите си до очевидния им завършек.
Наоколо се чуха викове. Трима ездачи се засилиха срещу тях с оголени ятагани. Най-отпред яздеше този със синия кристал. Пламъците на Ронин озаряваха лицето му и разкриваха, че красотата, присъща на всеки елф, е била завинаги съсипана от грозен белег, преминаващ по лявата буза от окото почти до устните.
Крас се опита да направи друга магия, но това само го свлече на колене. Ронин го положи на земята, а след това се извърна към нападателите.
— Ритонус Зерак! — изкрещя той.
Клоните, намиращи се най-близо до елфите, внезапно се сгъстиха и оформиха подобна на паяжина бариера. Единият ездач се оплете в тях и падна от пантерата си. Вторият успя да спре своето животно, преди да попадне в капана.