Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
А най-сетне Тиранде видя и златните очи.
— Илидан…
— Благодарен съм за благословията ти, разбира се — отвърна той с крива усмивка. — Но близостта ти ме успокоява повече.
Бузите й потъмняха, но не поради причината, за която си мислеше той. Все още държейки я за китката, близнакът на Малфурион се наведе по-близо.
— Това със сигурност е съдба, Тиранде! Търсих те. Времената, в които навлизаме, са така динамични. Трябва да взимаме решения, без да се колебаем.
С внезапно напрежение тя осъзна какво се готви да я пита… не, да й каже. Без да съзнава, Тиранде дръпна ръката си.
Лицето на Илидан се вкамени веднага. Той не бе пропуснал нито реакцията й, нито значението, скрито зад нея.
— Твърде е рано — успя да каже тя в опит да потуши чувствата си.
— Или може би твърде късно? — Кривата усмивка се завърна, но в нейните очи сега изглеждаше малко куха, по-скоро маска. Лицето му обаче се отпусна само след миг. — Действах твърде необмислено. Това не е правилното време. Ти се опита да успокоиш твърде много. Ще говоря с теб отново, когато моментът е по-подходящ.
И без да каже нито дума повече, той се насочи към мястото, където един страж с униформа на клана Рейвънкрест чакаше с пантерата на магьосника. Илидан не погледна назад, докато двамата с ескорта му яздеха към другия край на лагера.
По-притеснена от всякога, Тиранде потърси собствената си пантера. Но когато се качи на седлото, отново дойдоха да смущават мислите й. Този път обаче новодошлият бе по-добре дошъл.
— Шамане, прости ми натрапването.
Тя поздрави орка с нежна усмивка.
— Ти винаги си добре дошъл, Броксигар.
Само на нея позволяваше да го нарича с пълното му име. За всички останали, дори за лорд Рейвънкрест, той беше просто Брокс. Масивният орк бе с една глава по-нисък от нея, но компенсираше с широчина, три пъти колкото нейната, като почти цялото му тегло бяха мускули. Беше го виждала да се хвърля срещу враговете с яростта на нощен саблезъб, но около нея той се държеше с повече уважение от мнозина, които търсеха благословията й.
Тиранде си помисли, че оркът е дошъл именно за благословия, и сведе ръка към гърдите му. Брокс изглеждаше изненадан, но после прие допира.
— Нека Майката Луна насочва духа ти и нека ти даде тихата си сила… — Тя продължи така още няколко секунди, давайки на война пълната благословия. Повечето от другите жрици го смятаха за също толкова отвратителен, колкото и останалите нощни елфи, но в очите на Тиранде Брокс беше в не по-малка степен създание на Елун от нея самата.
Когато жрицата приключи, оркът сведе глава в знак на почит, а после промърмори:
— Аз не съм достоен за тази благословия, шамане, защото не за нея дойдох при теб.
— Нима?
Увенчаното с бивни лице се изкриви в нещо, което Тиранде разпозна като разкаяние.
— Шамане… има нещо, което тревожи сърцето ми. Нещо, което трябва да призная.
— Кажи ми.
— Шамане, опитах се да намеря смъртта си.
Устните й се присвиха, когато се опита да го разбере.
— Да не би да ми казваш, че си направил опит за самоубийство?
Брокс се изпъна в цял ръст, а изражението му потъмня.
— Аз съм оркски войн! Не съм насочил кинжала към собственото си сърце! — Също толкова бързо, колкото се бе появила, яростта му изчезна напълно, заменена само от срам. — Но истината е, че се опитах да насоча чуждите оръжия към него.
И историята се изля навън. Брокс й разказа за последната си война срещу демоните и как заедно с другарите си защитавали прохода, докато дойдат подкрепленията. Тиранде чу как всички орки умрели един по един, докато накрая само ветерана останал жив. Действията на Брокс и останалите спасили изхода от битката, но това по никакъв начин не го бе накарало да се чувства по-малко виновен, че е оцелял, докато другите не успели.
Скоро войната свършила и Брокс не виждал начин да изкупи това, което смятал за свой огромен провал. Когато Бойният лидер Трал го помолил да проучи аномалията, той съзрял в това знак от духовете, че най-сетне ще намери изход от страданието си.
Но единственият, който умрял в това търсене, бил младият му спътник, което само добавило още към и без това тежкия товар върху съвестта на Брокс. После, когато станало ясно, че Пламтящият легион отново ще нахлуе в Калимдор, оркът отново се надявал на изкупление. Той се хвърлил в борбата и дал всичко, което може да се иска от един войн. Винаги бил в най-предните редици, предизвиквайки всеки враг да се изправи срещу него. Но Брокс се бил твърде добре, защото дори след като избил орди демони, оцелял почти без драскотина.