Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Мекло! — проехтя изведнъж гръмотевичен глас. — Мекло! При мен!
Друидът замръзна насред въздуха, обхванат от силна паника. Добре познаваше този глас, така както го познаваше всеки друг, оцелял след първата употреба на Демоничната душа.
И няколко секунди по-късно от един пещерен коридор се появи самият черен дракон.
Малфурион бързо се скри зад една от пещите. Макар да се предполагаше, че е невидим дори за Нелтарион, опитът му от миналото показваше, че полуделият звяр може да го усеща и в тази форма, поне понякога. Наученото от Ценариус в горичката даваше на Малфурион възможността да се промъкне през защитните заклинания на дракона, но за да открие артефакта, нощният елф трябваше да се намира колкото може по-близо до смъртния свят.
След кратко колебание гоблините продължиха работата си, макар и с не толкова плямпане. Нелтарион огледа пещерата, търсейки този „Мекло“.
Ако изобщо можеше да се говори за промяна у него, левиатанът изглеждаше само по-чудовищен от момента, в който се беше оттеглил от полето на разруха. Тялото му бе изкривено и подуто, а ужасяващата лудост в очите му гореше по-ярко от всякога. Още по-шокиращ бе фактът, че драскотините и пукнатините в люспестата му плът не само не бяха зараснали, но и явно се бяха увеличили, а от всяка пулсираща рана капеше гореща слуз и извираха пламъци. Изглеждаше така, сякаш тялото на Нелтарион едва ли не ще се разкъса на парчета само.
Но всякакви мисли за отвратителната трансформация на черния дракон изчезнаха от ума на Малфурион, когато видя какво стиска гигантът в едната си огромна лапа.
Демоничната душа…
Друидът искаше да полети към дракона и да открадне на мига златния диск, но това не само щеше да е невъзможно, но и самоубийствено. За момента можеше единствено да гледа и да чака.
— Мекло! — изрева отново Нелтарион. Опашката му се спусна на земята със силен трясък, карайки няколко от гоблините да подскочат уплашено.
Но един възрастен зелен дребосък с туфи сива коса, покриващи темето му, и невероятно разсеяно изражение на лицето, изглеждаше напълно незаинтересован от този изблик. Докато минаваше покрай мястото, където се криеше Малфурион, друидът го чу как си мърмори някакви сметки и пропорции. Гоблинът мина почти до снижената глава на Земния пазител, преди най-сетне да се обърне към господаря си.
— Да, повелителю Нелтарион? Да?
— Мекло! Тялото ми крещи! Повече не може да задържа величието ми без чужда помощ! Кога ще бъдеш готов?
— Трябваше да преразгледам, преизчисля и преосмисля всеки детайл от нуждите ви, господарю! Този проект се нуждае от много внимание, иначе можем да ви причиним големи беди!
Муцуната на дракона се приближи към гоблина и почти го събори.
— Искам я готова! Сега!
— Задължително, задължително! — Мекло отстъпи извън обсега на захапката на господаря си. — Моля, оставете ме да прегледам най-новата плоча… — Гоблинът потръпна, зазяпан в пастта на Нелтарион. — Но господарю! Аз ви предупредих, че да държите диска, докато сте в такова състояние, само ще усили ефекта върху вас! Наистина го направих! Непременно трябва да го оставите настрана, докато не ви преработим!
— Никога! За нищо на света няма да му позволя да ме напусне!
Мекло не отстъпи:
— Повелителю, ако не го оставите, сегашното ви състояние ще ви погълне и тогава всеки ще може да си го вземе от изпепелените ви кости.
Думите му най-накрая достигнаха до дракона. Нелтарион изсъска… и после кимна с очевидно нежелание.
— Добре… но по-добре се погрижи плочите да са готови, гоблине… или ще се наложи да похапна!
Мекло закима отривисто с глава и после изпелтечи:
— Напълно сигурно, господарю Нелтарион, напълно сигурно! — След това, с риск да предизвика гнева на повелителя си, добави: — Запомнете! Трябва да остане в смъртния свят! Първоначалната му употреба от ваша страна разруши магиите повече, отколкото очаквахме. На новото заклинание му трябват още няколко дни, за да се обвърже към физическата му черупка, преди да можем да гарантираме, че подобно нещо няма да се случи никога повече!
— Разбирам, бълхичке дребна… разбирам…
И с бесен съсък черният левиатан ядосано се обърна и се понесе обратно по коридора.
Малфурион се напрегна. Драконът щеше да скрие Демоничната душа някъде. Сега бе единственият шанс на друида да открие точно къде.
Без да обръща внимание на гоблините, нощният елф внимателно се понесе след Земния пазител. Нелтарион изпълваше тунела с масивното си тяло и така Малфурион нямаше никакъв начин да разбере какво може да има напред, освен ако не решеше да прелети над или през дракона. Той обаче пределно ясно съзнаваше рисковете от такова действие, затова се насили да запази търпение.