Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

16

Разходка по тротоара

Студът нападна. Когато излязоха на паркинга, Бетингър крачеше до Доминик, който отново се беше отнесъл незнайно къде, пъхнал ръце в джобовете си. Треперейки от студ, детективът се дивеше, че на места, където е достатъчно студено, за да мрат неподходящо облечените homo sapiens, има разположени градове. Бизнесменът, който се застреля в Аризона, сигурно беше пряк наследник на идиота, заселил се в Аляска.

Вдишвайки въздух с температура минус девет градуса, който би могъл да бъде смъртоносен, Бетингър се замисли за Карибите, но накрая насочи мислите си отново върху случая.

— От вторник насам валял ли е дъжд или сняг?

— Не.

— Тогава може би ще открием нещо по пътя.

Доминик изпръхтя.

— Наблюдавай за следи от борба — махна детективът към заобикалящия ги бетон. — Следи от влачене, драскотини, кръв. Часовник, обеци. Нещо, което може да падне от портмоне или джоб.

— Например пистолет с етикетче с името на собственика?

— Ако го намериш, ще може цял ден да слушаш рап.

Стигнаха до тротоара и закрачиха в източна посока.

Дълга черна кола със затъмнени прозорци беше паркирана в края на пряката по средата на пътя. В колата бумтеше музика, а ритмичните избухвания ехтяха като дълбоководни мини.

Като не изпускаше от очи подозрителния автомобил, Бетингър оглеждаше и района наоколо за доказателства.

— Апартаментът й далече ли е?

— Десет-единайсет преки.

Черната кола се събуди, потрепери и потегли напред, превръщайки един от гълъбовите трупове на каша от гнилоч и пера.

— Във Виктъри има много мъртви птици.

— Много си наблюдателен.

Между полицаите и пълзящия автомобил оставаха петнайсет метра. Басите блъскаха с четирийсет и два удара в минута.

— Защо? — попита Бетингър.

— Какво защо?

— Защо има толкова мъртви гълъби из града?

Музиката спря и това подейства като предупреждение, което детективът усети с врата си. Колата продължаваше бавно да се приближава към тях, тиха като акула.

Доминик хвърли мръсен поглед към нея и отпусна ръка върху дръжката на пистолета. Гумите изсвириха и дългият четириколесен организъм се стрелна покрай полицаите.

Бетингър се вгледа в регистрационния номер на колата и го записа в бележника си.

— Това са само няколко негра, които няма какво да правят.

— Вероятно — съгласи се детективът, — но няма вреда, ако пуснем номера през базата.

— Тук можеш да ги купиш за десет долара.

— Регистрационните табели?

— Да. — Доминик поведе партньора се през улицата. — Веднъж арестувах едно негро, което имаше повече от триста в бърлогата си. Взимал метала от строежи и автомобилни гробища и карал баба си да рисува номерата.