Хари Потър и огненият бокал

— Кои ли са тези? — попита той. — Не са от „Хогуортс“, нали?

— Май са от някое училище в чужбина — отвърна Рон. — Знам, че има и други училища, но никога не съм срещал такива ученици. Бил си пишеше с някакъв свой връстник от Бразилия… ама преди много години… и искаше да го посети на разменни начала, но мама и татко нямаха достатъчно пари. Момчето се обиди, когато Бил му съобщи, че няма да ходи, и му изпрати една прокълната шапка. Заради нея са му сбръчкани ушите.

Хари се засмя, но с нищо не издаде удивлението си от факта, че има и други магьоснически училища. Сега, след като видя в лагера представители на толкова много националности, той разбра каква глупост е било от негова страна да не се досети, че „Хогуортс“ не е единственото училище. Погледна Хърмаяни, която никак не бе учудена от откритието. Сигурно в някои книги бе попадала на информация за други магьоснически училища.

— Много се забавихте — упрекна ги Джордж, когато се върнаха при своите палатки.

— Срещнахме познати по пътя — обясни Рон и остави водата. — Още ли не сте запалили огъня?

— Татко си играе с кибрита — отвърна Фред.

Баща им не бе успял да запали огъня, но не поради липса на старание. Земята наоколо бе осеяна с натрошени кибритени клечки, а той се забавляваше повече отвсякога.

— Опа! — възкликна господин Уизли, когато най-после успя да запали една кибритена клечка, но от изненада веднага я изпусна.

— Дайте на мен, господин Уизли — любезно го прекъсна Хърмаяни, взе кутията от ръцете му и започна да показва как се пали правилно.

Най-сетне запалиха огъня, но се наложи да чакат поне още час да стане жарта за готвене. Не може да се каже, че им беше скучно. Палатките бяха разположени точно до една оживена широка пътека към игрището, по която забързано минаваха насам-натам служители на министерството и всеки път сърдечно поздравяваха господин Уизли. А той непрекъснато коментираше, главно заради Хари и Хърмаяни. Неговите деца знаеха твърде много за министерството и не проявяваха особен интерес.

— Това беше Кътбърт Мокридж, началник на Управлението за свръзка с таласъмите… Този, дето идва, е Гилбърт Уимпъл, работи в Комисията по експериментални магии… От известно време ходи с тези рога… Здравей, Арни!… Арнолд Пийзгуд… Той е забравител от отряда към Аварийната служба за разваляне на магии, а това са Боуд и Кроукър… те са непродумващи…

— Какви са?

— От Отдела за мистерии. Свръхсекретен е и никой не знае какво правят там…

Най-после огънят бе готов и тъкмо бяха сложили яйцата и наденичките, когато Бил, Чарли и Пърси се приближиха откъм гората.