Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Лицето, което се извърна към нея, беше сънливо и доволно.
— Благодаря — каза Джо мрачно. — Кога да дойда пак?
— Да кажем в понеделник — предложи Пени и отхвърли решително мисълта, че той има вид на мъж, който току-що е правил секс.
— Дотогава няма да съм се върнал.
— Ще пътувате извън града?
— Ще отскоча до Флорида — кратко обясни той.
— Ще шофирате или ще пътувате със самолет? — полюбопитства тя.
— Защо са тези въпроси? — изстреля гневно Джо.
— Защото не бива да седите в едно и също положение повече от два часа — хладно отвърна жената.
— Ще стигна със самолет до Орландо, а оттам с кола до Дайтона.
Единият от загиналите морски тюлени беше от Орландо. Беше го прочела в някаква статия вчера. Веднага се досети, че Джо ще отиде да изкаже съболезнования на семейството.
— Ще ви се отрази добре — подметна съчувствено.
Той я изгледа с присвити очи.
— Кое?
— Да отдадете последна почит.
Помежду им настана дълбока, наситена с напрежение тишина.
— Да не би адмирал Джейкъбс да ви е казал нещо? — попита я настойчиво.
— Адмирал Джейкъбс ли? Не. А вие познавате ли го?
— Не, не го познавам. Но той ме познава и както се оказа, вие също — завърши Джо обвинително.
Пени въздъхна и стисна медицинския му картон по-здраво.
— И защо това ви притеснява толкова? — попита, като наблюдаваше с благоговение мрачното му изражение. — Нямам причина да споделям с никого, че вие сте единственият оцелял в онази трагично завършила мисия.
Ето, беше го казала и той не бе отрекъл. Ала болката в очите му късаше сърцето й.
— Съжалявам за случилото се — прибави тихо. — Трябва да е било истински кошмар за вас.
В погледа му отново се появи ужасът, който бе забелязвала и преди. Джо дори не й отговори.
— Бъдете внимателен по време на пътуването — предупреди го тя, като промени темата, за да му спести унижението от проявената слабост. За пореден път. — Ще ви очаквам във вторник.
Излезе безшумно от кабинета, оставяйки го да се бори с демоните си.
Джо се отпусна с цялата си тежест върху възглавниците на дивана и както винаги се опита да намери забрава. Ако само можеше да изхвърли всички мисли от съзнанието си и да се остави в порочните ръце на Барбара, вероятно щеше да се поотпусне. Но не беше толкова лесно, колкото изглеждаше, дори когато предизвикателната й червена рокля се вдигна над бедрата й достатъчно високо, за да се види, че не носи бельо.
Високата блондинка бе седнала върху него с разтворени крака, притискаше гърдите си към неговите, дразнеше с език шията му и шепнеше страстни думи.
Дали беше променила размера на бюста си? Или просто сравняваше формите й с нечии други?
— О, Монти — изстена жената и се плъзна надолу, за да коленичи в краката му. — Толкова ми липсваше. — Смъкна бавно ципа на дънките му и възкликна от удоволствие, когато намери онова, което търсеше.
Барбара беше опитна и сластна, точно неговият тип. Устата й беше топла, влажна и ненаситна. Това обаче не разпалваше ентусиазма му; особено пък когато тя непохватно започна да му нахлузва презерватив.
Отново се притисна към гърдите му и започна да го целува. Устните й се движеха по брадичката му, по ухото, по бузите.
— Ммммм… Обожавам този белег — измърмори и прокара език през набръчканата потъмняла кожа. — Прави те да изглеждаш като много, много лошо момче.
Думите й мигом върнаха всичко в съзнанието му: експлозията, огненото кълбо, хвърчащите около него останки от човешки тела, мощната ударна вълна. Възбудата му изчезна. Внезапно усети повдигане в стомаха.
— Дръпни се — каза й тихо.
Барбара се отдръпна и го изгледа с широко отворени очи. И разбра, че е допуснала грешка.
— Съжалявам — извини се тя.
— Вината не е у теб — насили се да я успокои той. — Просто в последно време изживявам тежки моменти.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не. Благодаря ти. Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Невярваща на ушите си, жената пое рязко дъх от обида, скочи от дивана и като дръпна роклята си надолу, затърси обувките си. Джо също се изправи и бързо се отправи към банята.
След като напръска лицето си с вода, се загледа в огледалото. Как една жена би могла да намира този отвратителен белег за привлекателен? Всеки ден до края на живота си щеше да го гледа и да си спомня за хората си, на чиято смърт бе станал свидетел — мъже, които му бяха като братя и синове. Мразеше това сбръчкано петно. Но в същото време за нищо на света не би се подложил на пластична операция. То беше част от него, както онези момчета бяха част от живота му.