Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Мечтаят ли роботите за електроовце?
Мечтаят ли роботите за електроовце? - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечтаят ли роботите за електроовце?

Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:

1992 година. Последната Световна Война е опустошила Земята. Голяма част от човечеството търси щастието си на други планети. Производството на все по-усъвършенствани хуманоидни роботи за труд при екстремални условия се е превърнало в процъфтяващ бизнес. Но понякога андроидите въстават срещу отредената им участ и тайно се завръщат, за да отмъстят на създателите си. Тогава се намесват „наемните ловци“ като Рик Декард — балансиращи по острието на бръснача между живота и смърта, между безскруполната жестокост и кошмара на възмездието…
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 81
Перейти на страницу:

Изидор изведнъж почувства порив на вдъхновение.

— А какво ще кажете за едно точно копие на вашата котка? Можем да ви снабдим с някой великолепен модел на фирмата „Уилрайт и Карпентър“, перфектно копие до последния детайл на вашата предишна котка…

— О, това е ужасно! — възкликна мисис Пилзън. — Какво говорите? Да не сте посмели да го предложите на съпруга ми — Ед направо ще побеснее. Той обичаше Хораций повече от всички котки, които е притежавал.

Милт се наведе към видеофона и пое инициативата в свои ръце.

— Бихме могли да ви изпратим чек за сумата, указана в каталога на Сидни, или както вече предложи мистър Изидор да ви изпишем нова котка. Искрено съжаляваме за смъртта на любимото ви животно, но както вече научихте, котката ви е имала пневмония, която почти винаги завършва фатално.

В гласа на Милт се долавяше професионална увереност, от тримата той най-добре се справяше с подобни деликатни ситуации.

— Но как да разкажа всичко това на мъжа ми? — чудеше се мисис Пилзън.

— Добре, мадам — прекъсна я леко намръщен Милт. — Ние ще му се обадим. Бихте ли ни казали номера в работата му? — той придърпа едно листче пред себе си и записа номера.

— Слушайте, — заговори с по-спокоен глас мисис Пилзън. Изглежда бе успяла да се овладее. — Може би господинът е прав и би трябвало да поръчам нова електрическа котка. Възможно ли е да се изработи такова копие, че мъжът ми да не почувства никаква разлика?

— Щом желаете — в гласа на Милт се долови съмнение. — Но от опит знаем, че собственикът рано или късно се досеща. Подмяната остава незабележима само за странични наблюдатели, например съседите. Виждате ли, когато се сближите с изкуственото животно…

— Ед се страхуваше от прекалената физическа близост с Хораций, макар че го обичаше. Аз бях тази, която се грижеше за котката, подменях пясъка и така нататък. Мисля, че си заслужава да опитаме с фалшиво животно и ако нищо не се получи, тогава ще ни потърсите истинска котка. Само моля ви, нека мъжът ми не знае, иначе просто няма да го понесе. Точно затова се страхуваше да се сближи с Хораций. И когато милото животно се разболя — от пневмония, както казвате — Ед изпадна в паника и просто не искаше да гледа истината в очите. Затова се забавихме толкова дълго преди да ви повикаме. Прекалено дълго… разбрах го, още когато ми се обадихте — тя кимна и този път успя да задържи сълзите си. — Колко време ще отнеме това?

— Приблизително десет дни — пое инициативата Милт. — Ще ви доставим котката през деня, докато мъжът ви е на работа.

Милт се сбогува вежливо и изключи видеофона.

— Той ще се досети — обърна се Борогроув към Слоут. — На петата секунда. Но щом жената го иска…

— Собствениците, които обичат своите животни, — отбеляза мрачно мистър Слоут — понасят смъртта им невероятно тежко. Добре че не работим с истински животни. Представяте ли си, истинските ветеринари непрестанно се сблъскват с подобни ситуации? — той впери поглед в Джон Изидор. — Слушай, Изидор, ти не си бил чак толкова глупав. Доста добре се справи с разговора. Макар че трябваше на няколко пъти Милт да ти помага.

— Страхотен беше — кимна Милт. — Божичко, направо се изпотих. — Той вдигна тялото на мъртвия Хораций. — Ще го сваля долу в работилницата. Хан, обади се на „Уилрайт и Карпентър“, нека някой да дойде да му вземе мерките и да го снима. Няма да им позволя да го вземат, искам накрая собственолично да сравня копието с оригинала.

— Хрумна ми нещо. Ще поръчам на Изидор да им се обади — мистър Слоут вече беше взел решението. — Той забърка тази каша и след като се справи успешно с мисис Пилзън, защо да не си поговори с „Уилрайт и Карпентър“?

— Само не им позволявай да вземат оригинала — поръча Милт на Изидор, докато му подаваше Хораций. — Ще настояват да го получат, защото по такъв начин работата им се облекчава значително. Бъди непреклонен.

— Хм — изрече Изидор и премигна. — Добре. Трябва да им се обадя час по-скоро, преди да е започнало разлагането. Нали мъртвите тела се разлагат?

Чувстваше се необичайно въодушевен.

8

След като паркира бързия служебен хелимобил на покрива на Съдебната палата, разположена на Ломбард стрийт в центъра на Сан Франциско, Рик Декард взе куфарчето от седалката и се спусна в кабинета на Хари Брайън.

— Много бързо се връщаш — посрещна го шефът, изтегнат в мекото кресло. След това поднесе към ноздрите си щипка освежаваща пудра.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 81
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)