Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Направих това, което се искаше от мен — каза Рик докато се настаняваше в креслото отсреща. Той остави куфарчето пред себе си и едва сега осъзна колко е уморен всъщност. Зачуди се дали ще му стигнат силите за онова, което тепърва предстоеше. — Как е Дейв? Дали вече мога да го навестя в болницата? Искам да си поговоря с него преди да се заема с избягалите андроиди.
— Първо ще се заемеш с Полоков — отвърна му Брайън. — Онзи, който проби дупка в гърба на Дейв. Трябва да го намериш час по-скоро, защото той знае, че сме по дирите му.
— Преди да говоря с Дейв?
Брайън вдигна от бюрото един изпомачкан лист — трето или четвърто копие на ситно изписан текст.
— Полоков е започнал работа като боклукчия.
— С това не се ли занимават само особените?
— Полоков се преструва именно на особен — на мравешка глава. — Прави се на много объркан. Точно това е подвело Дейв. Изглежда Полоков толкова добре владее ролята си, че го е заварил неподготвен. Сега вече уверен ли си в достойнствата на войт-кампфовия тест? Искам да кажа, след онова, което се случи в Сиатъл…
— Уверен съм — прекъсна го Рик. Но не добави нищо повече.
— Не ми остава нищо друго освен да ти повярвам. Но право на грешка нямаме.
— И никога не сме имали — откакто преследваме нещастните андита. Какво е различното сега?
— Нексъс-6 — ето какво е различното.
— Вече се срещнах с един от тях. А Дейв е имал възможността да види два. Дори три — ако броим Полоков. Добре, ще се погрижа още днес за Полоков, а довечера ще намина да видя Дейв.
Той се пресегна към листа с данните на Полоков.
— Има още нещо — рече Брайън. — Изпратили са ми съветско ченге, чрез УЪРЛДПОЛ. Вече пътува насам. Обади ми се, докато ти беше в Сиатъл. Лети насам със совалката на АЕРОФЛОТ, която ще кацне само след час. Името му е Шандор Кадалий.
— И за какво идва?
УЪРЛДПОЛ рядко пращаше свои представители в Сан Франциско.
— Изглежда в Световната полицейска служба също се интересуват от новия тип андроиди и искат да имат свой човек на място. Нещо като наблюдател и помощник. Остава на теб да решиш, дали подобно сътрудничество ще ти е от полза. Но аз вече дадох съгласието си.
— Ами възнагражденията? — запита Рик.
— Предполагам, че не би искал да ги делиш — отвърна Брайън с ехидна усмивка.
— За мен това би било една финансова несправедливост. Декард нямаше никакво намерение да разделя изкараните с труд пари с някакъв си главорез от УЪРЛДПОЛ. Той плъзна поглед по бележките за Полоков. Вътре имаше описание на мъжа — или по-точно на андроида — настоящия му адрес и мястото, където работи — беше някаква фирма за почистване в крайбрежния район.
— Ако искаш изчакай да дойде руснакът и после можете заедно да потърсите Полоков.
— Винаги съм работил сам — намръщи се Рик. — Разбира се, това в края на краищата ще решиш ти. И аз ще се съобразя с решението. Но бих предпочел да се заема с Полоков веднага, преди да е пристигнал Кадалий.
— Тръгвай тогава — кимна Брайън. — А като дойде редът на следващата — мис Люба Люфт — ще вземеш със себе си и руснака.
Рик пъхна материалите в куфарчето, след това излезе от кабинета и се изкачи на покрива.
„А сега, да погостуваме малко на мистър Полоков“ — рече си той и потупа бойния лазер.
Първоначално Рик се насочи към офиса на крайбрежната компания по чистотата.
— Търся един от вашите служители — съобщи той на възрастната жена със посивяло лице, която седеше зад бюрото в приемната. Сградата на компанията впечатляваше с размерите си — зданието беше просторно, с модерен дизайн, забързаните служители бяха добре облечени. Подът беше покрит с мек мокет, бюрата бяха от истинско и доста скъпо дъбово дърво, всичко тук доказваше за пореден път, че събирането и преработването на отпадъците си оставаше един от най-важните отрасли след войната. Сега, когато цялата планета беше на път да се превърна в огромно сметище, тези хора полагаха неимоверни усилия за да разчистват поне онези райони, в които все още имаше обитатели. Или както обичаше да повтаря Бъстър — някой ден Земята ще се задуши под гъстия слой, но не радиоактивен прах, а кипъл.
— Обърнете се към мистър Ейкърс — посъветва го жената. — Той завежда отдел „Кадри“.
Тя посочи към една масивно, затрупано с документи бюро, зад което седеше невзрачно на вид човече, с дебели, плътни очила.
Рик се приближи към него и извади полицейското си удостоверение.
— Интересуваме къде е в този момент вашият служител Полоков? На работа, или вкъщи?
След като се порови в папката пред себе си, мистър Ейкърс отвърна.