Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
— Няма да губя дела си — измърмори той — било за капитан Хътълстоун, било за някой друг — и се нареди отново с останалите, като поглеждаше малко засрамено и избягваше грижливо погледа ми.
Сега бях сигурен, че Савидж възнамерява да остави другарите ми на острова. Не знаех какво да правя. С голямата си ръка Були държеше яката на ризата ми, иначе щях да хукна сам да ги търся, като се надявах да ги доведа навреме, за да се качим на приближаващия се кораб. Понеже се оказах нещо като пленник, помъчих се да измисля някакъв друг план за задържането на кораба, докато се върне капитан Хътълстоун.
Бунтовниците, по-точно главната група, не се отправиха направо към издатината на сушата, където сигналът за бедствие трептеше в прегръдките на засилващия се вятър. Насочиха се наляво и скоро разбрах, че отиват към двете скрити лодки.
Щом стигнахме брега и се качихме в едната лодка, Савидж заповяда пълно мълчание. Една група заедно с Мад Пат се отдели от нас и тръгна към другата лодка, на двайсетина метра от нашата, на която Були щеше да е началник. Трета група от пет-шест души вече се бе насочила към сигнала за бедствие. Надникнах от нашето прикритие, но не можах да видя никого от тях на издатината. Преди да огледам добре, Савидж ме дръпна на дъното на лодката.
Лодките бяха вкарани в заливчета, прикрити от зелените завеси на спуснати към водата клони. Хората стояха до веслата си, готови да оттласнат лодките всеки миг. Приближаването на кораба вече можеше да се наблюдава и през листата на естествената завеса.
— Ще пусне котва за по-малко от половин час — измърмори някой. — Аха, ето Фидлър там, на издатината — същински Робинзон Крузо!
При тези думи всички обърнахме глави към брега. Любопитен като останалите, успях да съзра обекта на техните забележки и смях. Един от бунтовниците сега ясно се виждаше близо до сигнала за бедствие. Беше облечен в кожи, с голи крака и ръце, а над главата си развяваше бясно стара риза. Лесно можех да си представя как всеки наблюдател от приближаващия се кораб, като види с бинокъла си тази жалка фигура, ще я помисли за клет страдалец, изхвърлен на острова, където е прекарал години наред самотно и сега е луд от радост при възможността за избавление и връщане в обществото.
Усетих леко дръпване за глезена. Обърнах се. Видях, че Фред иска по този начин да привлече вниманието ми. Оказа се, че Савидж вече не ме държи. Целият екипаж на лодката следеше с интерес своята примамка на брега. Един внезапен скок можеше да ми донесе свобода. Бунтовниците няма да посмеят да стрелят в мен, проблясна ми в главата, от страх да не разтревожат кораба, който смятаха да завземат.
Фред и аз се спогледахме. Той знаеше какво исках да направя, и бе готов да стори същото. По даден от мен знак скочихме и се хвърлихме във водата. Разлюляхме силно лодката, но тя не се обърна. Един от разбойниците с по-бърз рефлекс замахна да ни удари с греблото. Краят му удари водата близо до мене. От уплаха се преобърнах и главата ми съвсем потъна. Някакво тежко тяло се стовари отгоре ми и ме притисна към дъното на заливчето. Започнах бясно да се движа, за да се освободя. Намерих опора за краката си и скоро открих, че причината е в човека, който бе замахнал да ме удари. Загубил равновесие, той бе паднал от лодката право върху гърба ми. Сега кашляше, плюеше и се опитваше да ме задържи. Обезумял от страх, наведох глава и я забих в корема му. Той се строполи и болезнено изохка. За миг прецапах плитчината и се озовах зад Фред, който бе успял да изгази благополучно до брега.
Първо помислих, че бунтовниците не смятат да ни преследват, обаче тази надежда бързо се изпари при звука на тежки стъпки зад нас. При потъването си преди малко бях глътнал доста вода и сега дишах трудно. Като добавка към бедите, дългата ми мокра, сплъстена коса закриваше очите ми. Преследвачите ни трополяха съвсем близо. В желанието си да разбера кой ни гони обърнах глава и гледката даде сила на краката ми. Сам Були Савидж тичаше подире ни с пищов в ръка. Очите му святкаха гневно. Размаха оръжието си, като видя, че го гледам. Нададох уплашен вик и напрегнах всички сили за още по-бързо бягане.
Гонитбата скоро свърши. Не обърнах внимание на пищова на Савидж, защото бях уверен, че няма да посмее да стреля. Въпреки това точно тоя пищов ме довърши. Внезапно усетих силен удар по главата, препънах се и паднах. Като се проснах в цял ръст на земята, Савидж се хвърли към мен, тържествуващ и задъхан. С едната си ръка взе пищова, който бе използвал така добре вместо камък, другата омота в яката на дрехата ми и ме изправи на крака, едва не ме удуши.