Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Лицето му оставаше в сянка, само ивица лунна светлина, която се процеждаше през прозореца, осветяваше цялото му тяло. Дъхът замря в гърлото й. Светлината обливаше тялото му, подчертаваше релефа на прекрасно оформеното му тяло на боец. Той стоеше неподвижен, твърд и неустоимо мъжествен. Пристъпи на светлото и тя видя очите му — проблясващи сребърни цепнатини сред изсечените черти на лицето му.
Дрейк! Не Уолдо, Мисълта й закръжи трескаво, докато погледът й се спусна надолу по тялото му и очите й се разшириха, когато се спряха върху неговата мъжественост. Налят и твърд, членът му се подаваше сред гнездото от гъсти тъмни косми. Тя се насили да вдигне отново погледа си нагоре, към лицето му.
Името му открехна устните й в неспокойна въздишка.
— Не разбирам. Къде е Уолдо?
— Излез да те виждам — каза Дрейк, наблягайки на всяка дума.
Тя стисна по-здраво каната.
— Ти си пиян. Или луд. Или и двете. Уолдо ще те убие, ако те завари тук с мене.
— Твоят съпруг е прекалено оглупял от виното, за да направи каквото и да било тази нощ, затова съм тук, за да заема мястото му.
— Ти си луд. Освен ако… — и тя излезе под ивицата лунна светлина, където той можеше да я види, с надежда, изписана на лицето. — Дошъл си да ме отведеш? В Шотландия?
Дрейк се вгледа в Рейвън, а устата му внезапно пресъхна, като че беше от пясък. Тялото й сияеше примамващо през прозрачната материя на ризата, ямките и изпъкналостите на свежата й плът се превръщаха в пейзаж от светлини и сенки. Кораловите й зърна стърчаха безсрамно под ризата, а тъмното, интригуващо петно между краката й го привличаше. Той се усмихна и нерешително върна поглед обратно към лицето й.
— Изглеждам ли така, сякаш имам намерение да те отвеждам оттук? Не, милейди, аз възнамерявам да открадна брачната нощ на твоя съпруг. Ако това, което подозирам е вярно, той е отнел моето рождено право. Значи напълно уместно е аз да отнема девствеността на съпругата му като възмездие за всичко, което той ми е откраднал.
— Искаш да ме обезчестиш? — прошепна Рейвън и се приготви да хвърли каната по него.
— Остави каната, Рейвън. Искам да се любя с тебе, не да те похитя. Не твоята чест ще отнема, а тази на съпруга ти.
— Същото е — не отстъпваше Рейвън.
— Все още ли си нещастна от този брак? Или си си променила мнението?
— Не! Ненавиждам Уолдо, но това не оправдава постъпката, която се каниш да извършиш.
Тя го замери с каната. Дрейк я хвана сръчно и внимателно я остави на пода. Стигна до Рейвън с две крачки, хвана я през кръста и я притисна до себе си.
— Искам тази нощ да те направя щастлива, кълна се.
— Копеле! — изсъска Рейвън. — Не ме желаеш искрено. Нямаш никакви чувства към мене. Аз съм само оръдие на твоето отмъщение. Няма да го позволя, Дрейк! Махни се!
— Много хора са ме наричали копеле — отвърна Дрейк, стискайки зъби. — Един ден, заклевам се, ще докажа, че хулителите ми са сгрешили. — Той се усмихна с крайчеца на устните си. — Мислиш, че не те искам ли? Само ме погледни и ще видиш каква страст събуждаш в мене, Рейвън ъф Чърк.
Рейвън се опитваше да освободи ръцете си и извика:
— Ти не ме харесваш! Все още ме обвиняваш, че съм предала тебе и Дария, въпреки че не е вярно.
— Забрави Дария — каза Дрейк, олюлявайки се. — Искам да те положа долу под себе си и да напълня ръцете си с голите ти гърди. Искам да почувствам тези дълги бели крака да се обвиват около хълбоците ми, когато потъна дълбоко в тебе.
Господи, той беше по-пиян, отколкото си мислеше. Мярна му се мисълта, че трябва да е пиян, за да направи нещо толкова безчестно. Но сега, когато вече беше тук, нямаше връщане назад.
Погледна надолу към нея. Лунната светлина правеше очите й да изглеждат като мамещи езера, пълни със зелен огън. Но най-вече устните й привлякоха Дрейк. Узрели и нежни, те го приканваха, омагьосваха го, изкушаваха го да вкуси свежестта им. Тя навярно беше разбрала това, защото отвори уста да протестира, но за Дрейк това беше несъмнена подкана. Той впи устни в нейните.
Един стон се надигна в гърлото му, когато осъзна, че тя е толкова сладка, колкото очакваше. Той нави косата й в юмрука си и започна да я целува страстно, като напомняне за онова, което би искал да направи с нея по-надолу. Целуваше я жадно, яростно, диво притискаше устните си в нейните. Тя се заизвива и успя по някакъв начин да се освободи.
— Дрейк, престани!
— Не, не сега. Прекалено си изкусителна, за да може обикновен смъртен да издържи.
Рейвън знаеше какво иска да каже Дрейк. Изкушението действаше и на нея. Макар че ненавиждаше причината, поради която Дрейк бе дошъл тук, тялото й я предаде в мига, когато той я целуна. Може ли човек да мрази и да обича едновременно, питаше се тя. Допирът му беше като жив огън. Той я погълна. Ръцете му бяха навсякъде, впиваха се в гърба й, в талията, хълбоците и ханша, изгаряха я, разтърсваха я, искаха я.