Синът на червения корсар
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i corsari delle antille #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синът на червения корсар». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — извика брадатият. — Заключили са вратата!
— Тогава ще скочиш през прозореца! — рече гасконецът.
Фламандецът взе голям дървен чук от стената, който по всяка вероятност служеше на готвачите да начукват месото, и тъй силно удари едната витрина, че тя с трясък падна на улицата. Чуха се гласове:
— Какво значи това? Да не искате да ни избиете?
— Какво става тук? Да не би да е избухнала революция?
Гасконецът се беше промъкнал през прозореца. Той се озова мигом сред групичка нощни скитници и извика:
— Спасявайте се! Един ягуар, затворен в клетка, избяга!
Скитниците чуха това и се разпръснаха на всички посоки.
— Умна идея! — рече фламандецът, който също беше вече на улицата. В следващата секунда към тях се присъедини и баскът. Той задъхано рече:
— Да офейкваме. Да не би да искате да ни хване стражата?
Затичаха покрай някакъв канал, който, по всяка вероятност минаваше през целия град. След двес-та-триста крачки стигнаха една пряка уличка, пълна с народ. Между хората бе пивничарят. Като съгледа тримата бегълци, той пронизително викна:
— Ето ги вагабонтите! Дръжте ги!
— Проклет глупак! — изруга гасконецът, като извади шпагата си. — Ще го заколя като агне.
— Ти по-добре виж как да избягаме — рече фламандецът.
Гасконецът се спусна към тълпата, като раздаваше щедро удари с шпагата си.
— Бягайте! По петите ни идва един ягуар! Разбягаха се всички, но пивничарят продължаваше да вика с всички сили:
— На помощ! На помощ! Крадци!
Тримата авантюристи отново побягнаха, но пред тях се появиха двама улани и двама стрелци.
— Дръжте ги! — извика пивничарят. — Това се корсари!
Войниците се спуснаха подир бегълците.
— Проклятие! — изръмжа гасконецът. — Ние сме в клопка. Бързо, фламандецо!
Бягството не продължи дълго, тъй като гасконецът, който беше начело, изведнъж се стъписа.
— Какво има? — извика Мендоса.
— Пътят ни е запречен.
— Тогава сме хванати. Стражата е след нас.
— Това е твоя грешка, фламандецо. Ако си беше мълчал, щях да мушна пивничаря и с това да се свърши работата.
— Ако можех да предвидя какво ще стане, въобще не бих се намесвал — отвърна фламандецът.
— Стражата идва — рече Мендоса. — Вече сме в клопката.
— Още не, братовчед — каза гасконецът, — фламандецо, имаш ли пури?
— Да, при това кубински.
— Дай една. Ти също запали.
В този миг откъм сляпата уличка се появиха четиримата войници и заплашително викнаха:
— Предайте се или ще стреляме!
Глава втора
ГРАФ АЛКАЛА
Тримата авантюристи се държаха така, сякаш нищо не бяха чули за случилото се. Те запалиха пурите.
— Предайте се или ще стреляме! — повторно извика някой от стражата.
Гасконецът се обърна.
— Извинете, господа — рече той. — За нас ли става въпрос?
— Не сте ли вие разбойниците, които са ограбили гостоприемницата „При негъра“? — запита водачът на стражата.
— Какво, вие ни наричате разбойници? — извика гасконецът с нотки на силна обида в гласа. — Нима не знаете, че аз съм Дон Аламейо де Мендоса и Аликан-те и Бермейо де Лос Анжелис?
— Трябва да сме се заблудили — рече объркан войникът. — Не видяхте ли оттук да минават някакви хора?
— На другия край на улицата преди малко се чуха бързи крачки — отвърна Мендоса.
— Тук ли живеете, господа?
— Да. В къщата, пред която стоим — отвърна фламандецът.
— След онези! — заповяда водачът. — Лека нощ, господа!
— Имаш великолепни хрумвания! — отбеляза фламандецът. — Поздравявам ви, Дон Арамейо де Мендоса и Аликанте и Бермейо де Лос Анжелис…
— И граф Алкала — добави гасконецът.
— И испански граф — добави Мендоса от своя страна.
— Какво ще правим сега? — попита фламандецът. — Наистина ли живеете тук?
— Нали ти казах — отвърна гасконецът.
— Вярно. Бях забравил. Все пак, трябва да живеете някъде.
— Нима нощно време ти спиш на улицата? — попита Мендоса. — Ти също така трябва да имаш някъде стая или каквато и да е дупка…
— Едва вчера пристигнах в града. Възнамерявах да пренощувам в оная пивница „При негъра“.
— Нашата къща е твърде далеч — рече гасконецът.
— Е, какво пък, краката ми са дълги.
— Тя е извън града, на брега на морето.
Фламандецът го изгледа недоверчиво.
— Хора, които са така смели — каза той, — не могат…
— Какво искаш да кажеш? — запита гасконецът, силно намръщен.
— Да бъдат авантюристи като мен.
— Тогава ти трябва да си много богат.
— Посъбрах малко злато в мините на Коста Рика. Гасконецът погледна Мендоса.