Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Те го последваха през градината до предната врата. В Бразилия градините бяха пред къщите, така че минувачите да виждат растителността, а цветята да красят улицата. В Каталуния, както в Италия, градините бяха скрити в централен двор; от улиците не се виждаше нищо освен зидове и тежки дървени врати. Бийн нямаше представа, че е гледал на Рибейрау Прету като на свой дом. Ето защо сега, докато вървеше по чистата, но еднообразна улица, изпита носталгия по дома.
Скоро щяха да достигнат рамбла — широкото централно авеню, което във всички крайбрежни градове водеше надолу към морето. Наближаваше обяд и рамблата беше оживена. Антон посочваше магазини и други сгради, разказваше им за хората, които ги притежаваха, или които работеха или живееха там.
— Виждам, че сте станали част от живота на този град — отбеляза Петра.
— Привидно — усмихна се Антон. — Като стар руснак, заточен отдавна в Румъния, аз съм любопитен случай. Хората разговарят с мен, но не за неща, които ги вълнуват.
— Тогава защо не се върнете в Русия? — попита Бийн.
— Ах, Русия. Зная толкова много неща за Русия. Само като си ги спомня, се връщам в славните дни на моята кариера, когато подскачах весело като малко щастливо агънце около ядрото на човешката клетка. Но вие разбирате, че тези мисли постепенно ме хвърлят в паника. Така че… предпочитам да не ходя там, където ми ги напомнят.
— Но сега пак си мислите за същото — каза Бийн.
— Не, само говорех — възрази Антон. — Освен това, ако нямах намерение да мисля за своята теория, не бих се съгласил да ви видя.
— Въпреки това — каза Бийн — вие, изглежда, не желаете да ме погледнете.
— Ако те държа в периферията на зрението си, няма да мисля, че… си единственият плод, който роди дървото на моята теория.
— Ние бяхме повече от двайсет — поправи го Бийн, — но другите бяха убити.
— Ти оцеля. Другите не. Защо, мислиш, че се случи така?
— Аз се скрих в тоалетното казанче.
— Да, да — спомни си Антон. — Така ме осведоми и сестра Карлота, Бог да даде покой на душата й. Но защо ти, само ти, се измъкна от леглото си, отиде в банята и се скри на това опасно и трудно място? Бил си едва на една година. Така преждевременно развит. Така отчаяно жадуващ да оцелее. И все пак генетично идентичен с всичките си братя, нали?
— Клониран — уточни Бийн. — Така че… да.
— Не всичко е генетика, нали? Даже не знам какво е това „всички“. Толкова много остана да научим. Ти си единственият учител.
— Не мога да преподавам, аз съм войник.
— Твоето тяло ще ни обучава. И всяка клетка в него.
— Съжалявам, но все още ги използвам.
— Както аз все още използвам ума си, макар че той няма да отиде там, където най-много искам да ме заведе.
Бийн се обърна към Петра:
— Затова ли ме доведе тук? За да може професор Антон да види какво голямо момче съм станал?
— Не — отвърна тя.
— Младата госпожица те доведе тук, за да те убедя, че си човешко същество — обясни Антон.
Бийн въздъхна, макар че онова, което искаше да направи, бе да се отдалечи, да вземе такси до летището, да отлети до някоя друга страна и да остане сам. Да бъде далеч от Петра и нейните настоятелни искания към него.
— Професор Антон — каза той, — на мен ми е съвсем ясно, че генетичното изменение, което е дало в резултат моите таланти и моите дефекти, е напълно в границите на многообразието на човешката раса. Знам, че е възможно дори да дам жизнеспособно потомство, ако се оженя за човешка жена. Известно ми е, че не е задължително да предам характерните си белези на децата си. Сега може ли да се наслаждаваме на разходката надолу към морето?
— Невежеството не е трагедия — отбеляза Антон, — а възможност. Но да знаеш нещо и да отказваш да се възползваш от него е глупост.
Бийн погледна към Петра. Тя не срещна погледа му. Да, тя със сигурност знаеше колко е раздразнен и въпреки това отказа да му помогне да излезе от положението.
„Сигурно я обичам — помисли си Бийн. — Иначе не бих останал с нея, нито щях да търпя заблудата й, че винаги знае по-добре от мен какво е добро за мен. Аз съм най-умната личност на света, имаме го на запис. Тогава защо толкова хора си умират да ми дават съвети?“
— Твоят живот ще бъде кратък — каза Антон. — И накрая ще има болка, физическа и емоционална. Ще пораснеш твърде голям за този свят и твърде голям за сърцето си. Но ще си останеш с твърде голям ум за обикновен живот. Винаги си бил отхвърлен. Чужденец. Човек, но не истински член на човешката раса.