Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Бих казал, че приличате на хора, които са се изгубили. — Помълча за миг и добави: — Всъщност не мога да си представя, че компания като вашата ще изглежда на място, където и да било по света.
Индиана пусна в ход своята блестяща и самоуверена американска усмивка.
— Съвсем не сме се изгубили — поясни той. — Пътуваме за Делхи. Това е мис Скот, а до нея е мистър Дребни. Моето име е Индиана Джоунс.
— Доктор Джоунс? — не скри изненадата си Чатар Лал. — Известният археолог?
— Май не ви се вярва, а? — враждебно подхвърли Уили.
— За пръв път чух името ви още като студент в Оксфорд — продължи Чатар Лал, после с небрежна елегантност добави: — Аз съм Чатар Лал, министър-председател на Негово Височество махараджата на Панкот.
След тези думи той се поклони почтително и с любезен жест ги покани да влязат:
— Добре дошли в двореца Панкот. Озоваха се в централното преддверие и тръгнаха през мраморни зали със стройни колони, обзаведени със смайващо разточителство. Стените бяха покрити с кристални огледала и полускъпоценни камъни, подовете бяха застлани с фантастични килими, сред които ромоляха фонтанчета от слонова кост.
Уили гледаше това великолепие с облещени очи и зяпнала уста. По стените на коридора, в който навлязоха, бяха окачени портретите на всички владетели на Панкот. Лицата им се отличаваха с изключително многообразие — сред тях имаше физиономии на гуляйджии и аскети, на благородници и престъпници, на старци и младежи.
— Да не дава Господ този да те срещне в някоя тъмна уличка — прошепна Уили и посочи на Дребосъка един от портретите. После спря поглед на следващия и добави: — А този е симпатичен, бих могла да се омъжа за принц като него. Принцеса Уили!
Крачейки пред тях, Чатар Лал разпитваше Инди с тон, в който се смесваха любопитство и недоверие.
— Самолетната катастрофа и пътешествието ви дотук звучат, хм, доста невероятно.
— Да сте били там, да се уверите — намеси се с рязък тон Уили, доловила намека в репликата му.
— Ще бъдем безкрайно благодарни, ако махараджата ни окаже гостоприемство тази вечер — каза Инди с най-любезен глас. — А утре сутринта ще продължим пътуването си.
След една малка и тайна разузнавателна обиколка, добави наум той.
— Аз съм само един негов скромен слуга — раболепно наведе глава Чатар Лал. — Но Негово Височество обикновено се вслушва в съветите ми.
— Това ли е той? — любопитно попита Уили, забавяйки крачка пред последния портрет на стената. Гледаше с ясно доловимо разочарование едрия и недодялан раджпутски принц. — Прилича на проскубано пиле, така им казват у нас в Мисури! — решително изказа мнението си тя.
— Не, не — вдигна ръце Чатар Лал. — Това е Шафи Сингх, покойният баща на сегашния владетел.
— Чудесно! — разведри се лицето на Уили. — Надявам се сегашният махараджа да е малко по-млад и по-слаб!
От една странична врата се появиха две прислужнички и мълчаливо се поклониха.
— Ще ви придружат до стаите — обърна се към Уили Чатар Лал. — Там ще ви предложат чисти дрехи, а довечера ще имате честта да вечеряте с Негово Височество.
— Вечеря? С принц? — засия Уили. — Хей, късметът ми май проработи!
С поглед улови собственото си отражение в едно от стенните огледала и настроението й малко се помрачи.
— Господи, на какво приличам! — ужаси се тя. — Трябва да се подготвя както трябва!
За да улови на въдицата си цял принц, несъмнено ще й трябва особено съблазнителна стръв! Забравила за останалите, тя забърза по коридора с една от прислужниците.
Чатар Лал дари Индиана с хладна усмивка.
— В осем часа в Павилиона на удоволствията, доктор Джоунс — каза той и се поклони.
Индиана му отвърна със същото.
Сред прекрасно оформените градини се издигаше изключително красив позлатен купол. Нощният въздух ухаеше на жасмин и рози. Лекият ветрец довяваше звуците на нежна музика. Павилионът на удоволствията блестеше с цялото си великолепие.
Богати придворни министри и индийски търговци, пременени в официални дрехи, се тълпяха по пътечките с надеждата да получат дворцова закрила и привилегии за своята търговия. Сред тази фино изплетена и напарфюмирана мрежа от интриганти се появи Индиана Джоунс, следван неотстъпно от Дребосъка, негов личен телохранител.
Инди беше облечен в обичайните си дрехи — сако от туид, папийонка и кръгли очила. Панталонът и ризата му още бяха топли от ютиите на дворцовата прислуга. Реши да не бръсне тридневната си брада, тъй като искаше да изглежда груб и решителен в очите на онзи излъскан министър-председател, а освен това не желаеше Уили да си помисли, че се опитва да й направи добро впечатление. И Дребосъка беше къпан и чист, макар решително да отказа да се раздели със старите си дрехи и бейзболната шапка.