Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
Дребосъка помаха с ръка на намерената и отново изгубена душа. Малкият му приятел басово протръби в отговор, повдигна хоботче, поклати уши и изчезна сред зеления гъсталак. С огромно усилие на волята Дребосъка се въздържа да не заплаче.
Инди се върна при статуетката и се зае да я разучава.
— Какво гледаш там, доктор Джоунс? — извика Дребосъка.
Съкровището бе слаба утеха за два пъти изгубения брат, но все пак бе по-добро от нищо.
— Стой си на мястото! — извика в отговор Инди. Не искаше да виждат тази зловеща богиня, особено Дребосъка. Този зъл демон, изпълнен с тайнствени сили, беше неприятна гледка. В най-добрия случай ще предизвика кошмари, а в най-лошия…
Беше убеден, че е напълно излишно да предизвиква кошмарите на момчето, също и на Уили. Усети, че започва да изпитва грижовност и към момичето.
Изправи се и се върна обратно при своите приятели.
— Ще тръгнем натам — махна с ръка той.
Надвечер стигнаха до застлан с едри плочи път, който се виеше покрай висок каменен зид. Изостанала няколко крачки, Уили куцукаше със сетни сили, стиснала елегантните си обувки в ръка. Потна и задъхана, тя не спираше да мърмори:
— Стреляха по мене, паднах от самолет, едва не се удавих, нападаха ме игуани и прилепи, воня на слон.
Изведнъж изпита чувство, че не може да направи нито крачка повече. Спря и изкрещя:
— Не мога повече! Ще падна!
Индиана се обърна и пристъпи към нея.
Готвеше се да каже нещо язвително, но внезапно прехапа устни и замълча. За първи път, откакто бяха заедно, двамата с момичето се гледаха право в очите. В нейните се четеше примирение, примесено с отчаяние, а това, което тя видя в неговите очи, я накара да замлъкне.
Без да промълви и дума, той я вдигна на ръце и я понесе към мястото, където ги чакаше Дребосъка. Изненадана и озадачена, Уили се отпусна в прегръдката му. Не беше неприятно.
— Други оплаквания? — попита Индиана.
— Би могъл и по-рано да се сетиш за нещо подобно — едва-едва се усмихна тя. — Бих казала, че не се чувствам зле.
Дребосъка артистично извъртя очи към небето. Подобна сцена имаше в „Това се случи една нощ“ с Кларк Гейбъл. Тогава си помисли, че тя е глупост; същото си помисли и сега.
Инди я носи на ръце по целия път до огромната желязна порта в зида. Там я пусна на земята и внимателно оглади якичката й.
— Нямаш особени травми, нали? — усмихна се той.
Уили оправи облеклото си, обърна се и за пръв път видя отблизо двореца Панкот. Не се сдържа и подсвирна от възхищение.
Беше огромна и величествена сграда, екстравагантна смесица от архитектурните стилове Могул и Раджпут, върху която лъчите на залязващото слънце хвърляха кървавочервени отблясъци.
Тримата пътешественици бавно поеха по мраморния мост, водещ към портала.
ГЛАВА 5
ИЗНЕНАДА В СПАЛНЯТА
От двете страни на моста неподвижно стояха стражите на Двореца.
Брадати мъже с черни тюрбани и обкичени с панделки дрехи, те държаха мечовете си, затъкнати в пояси, а от кончовете на меките им ботуши надничаха остри ножове. Всеки от тях замръзваше на място и отдаваше чест, когато тримата странници минаваха край него. В началото Уили зяпна от изненада, но после бързо се овладя и открито започна да се наслаждава на почестите им. Стойката й се изправи, а в походката й се появи грациозност. Единственото, за което съжаляваше, беше, че не си обу предварително обувките с високи токчета.
Прекосиха сумрака на входната арка и се озоваха във великолепен вътрешен двор с мраморни стени, стройни минарета и позлатени фасади. Приличаше на блестящ мавзолей. Блестящ, но безлюден.
— Хей! — извика Инди. Гласът му се блъсна в тържествените мрачни стени и се върна при тях, стократно усилен от ехото.
В далечния край на двора безшумно се появиха трима едри мъжаги в униформи на раджпутски стражи. Външният им вид съвсем не бе тъй почтителен, както на колегите им пред портала.
— Здравейте — сладко им се усмихна Уили. Отговори й само ехото на нейния собствен глас.
След секунда на изящното мраморно стълбище се появи висок индиец с очила и мрачно лице. Беше облечен в бял английски костюм. Той подозрително изгледа раздърпаната хубавица, облечена в измачкан мъжки смокинг, стиснала обувките и роклята си, после очите му се преместиха върху мръсното китайче с американска бейзболна шапка на главата и накрая се спряха върху едрия рус мъж с камшик в ръце.
Името на този човек беше Чатар Лал.
Пристъпи крачка напред, очевидно с намерението да разгледа по-отблизо неканените гости. Уверил се, че и отблизо те изглеждат все така окаяни, той хладно се усмихна и рече: