Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Не очаквах да… внимавай!
Катон в миг видя опасността и пристъпи напред точно когато кракът на Фийби се заплете в ресните на килимчето.
Тя се спъна, разпервайки ръце, и той я сграбчи, преди да бе успяла да се строполи на пода.
Фийби инстинктивно се вкопчи в него, обхвана здраво кръста му и двамата останаха така неподвижни близо минута. Тя вдъхваше мириса му, чуваше биенето на сърцето му под жакета, обгърната от здравите ръце, които плътно притискаха гърба й. Никога не я беше прегръщал. Може би да си тромав си има своите предимства, помисли тя огорчено. В сегашния момент това изглеждаше единственият начин, по който да постигне съкровеното си желание.
После Катон я изправи, ръцете му се отдръпнаха и тя бе принудена да застане на собствените си крака.
— Извинете ме, сър — каза задъхано Фийби. Направи реверанс и се опита да измисли някакъв поздрав, подходящ за завърналия се съпруг. — Добре ли вървят работите ви, милорд?
Катон се забави с отговора си. Погледна я леко смръщен. Нещо не беше наред с лицето й. Вгледа се по-внимателно в нея. Устата й беше синя от мастило.
— Нещо не е наред ли? — запита тревожно Фийби.
— Да не би да пиеш мастило?
— О! — Тя притисна ръце към устата си. — Тъкмо пишех драмата си. — Потърка петното, но успя само да насини и брадичката си. — Сигурно съм налапала мастиления край на перото. — Сви рамене, оглеждайки посинялата си длан. — Често ми се случва, когато се замисля.
Според Катон обяснението беше достатъчно. Като че ли и Фийби мислеше така.
Той отбеляза разсеяно колко дребна изглежда съпругата му пред високата Порция и колко неугледна е пред нейната яркост. Бледата кожа на Фийби и светлата й коса се губеха пред оранжевия ореол на Порция и яркозелените й очи. Не че някой би сметнал Порция за красавица, тя дори не беше и хубавичка. Но в нея имаше нещо поразително.
Катон обаче установи, почти с изненада, че Фийби не губи от сравнението. Стилът й беше, общо взето, по-мек, но и тя си имаше привлекателни черти. Странно, но той го забеляза за пръв път едва сега, въпреки мастилото и непредразполагащата вълнена рокля, която, както повечето й дрехи, изглеждаше така, сякаш й е била ушита, когато тя е имала съвсем други размери. Още един пример за икономичността на лорд Карлтън.
— Както казвах, не очаквах да се върна толкова скоро. Но преди три дни превзехме Бейсинг Хауз.
Сянка премина по лицето на Катон. Тъжно нещо беше тази обсада. Къщата се бе предала и Кромуел не бе проявил никаква милост. По-голямата част от войниците бяха екзекутирани, слугите бяха арестувани и отведени във вериги. Това щеше да послужи за пример за другите роялистки домове из цялата страна, които се съпротивляваха срещу обсадителите. Сега войната се бе трансформирала в обсадна тактика — уморително, дълго и изтощаващо занимание, което поглъщаше човешка сила и ресурси. Катон разбираше стратегическото значение на поуката от съдбата на Бейсинг Хауз, но въпреки това тя го натъжаваше.
Зад тях се чу трополене. Двете момчета, уморени от разговора на възрастните, бяха подновили пързалянето по перилата. Възторженият вик, идващ от най-горното стъпало, бе последван от настоятелен плач на дете, който се разнесе някъде от горния етаж.
— О, това е Алекс. Събудил се е. — Порция остави Ийви на пода и побърза към стълбите. — Люк, Тоби, стига толкова — нареди тя за облекчение на Катон. — Можете да излезете. Дъждът почти спря.
Двете момчета изтичаха навън с радостни крясъци, предшествани от Джуно.
Една бавачка се зададе по стълбите, прегърнала бебе. Порция взе детето, което бе престанало да хленчи и гледаше обитателите на преддверието със сериозните си сини очи. Косата му беше червена като на баща му.
— Това е виконт Декатур, сър — представи бебето си Порция с нескривана майчинска гордост.
Значи Руфъс Декатур имаше законен наследник. Катон почувства острото бодване на завистта. Вдигна очи към Фийби, чиито сини като великденчета очи го погледнаха без никаква самоувереност.
— Хубаво дете — изрече той толкова топло, колкото можа. — Радвам се, че си имала компания в мое отсъствие, Фийби. Има ли нещо друго, за което трябва да знам?
— А, ами да… — започна въодушевено Фийби. — Циганите. Трябва да знаете за тях, сър.
— И какво трябва да знам за тях?
— Намерих две техни деца сирачета в един ров.
— Ров ли?
— Да, малко сложно е — Фийби отмахна един кичур от очите си. — Но знам, че ще се съгласите, че съм направила единственото, което е можело да се направи.