Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Нямаме представа какво търси тук — каза Сестра Лиома с малко по-приветлив глас, като между Сестри. — Когато се върнахме, го заварихме така. Опитахме се да го разгледаме по-отблизо, но не можем да го доближим. Като се има предвид особената същност на щита около него, ни се стори разумно, преди да предприемем каквото и да било, да разберем дали сред нас има такава, която може да се приближи до него и евентуално да разбере предназначението му. Опитахме всички, никоя не успя. Ти си последната.
Сестра Вирна придърпа шала около раменете си.
— Какво става, когато се опитате да го приближите?
Сестра Дулсиния и Сестра Марен отвърнаха очи. Сестра Филипа се втренчи във Вирна.
— Не е приятно. Никак дори.
Това не изненада Вирна. Но определено се удиви, че никой не е пострадал.
— Да запалиш светлинна мрежа и да я оставиш на място, където може да я докосне някой случаен, е криминално престъпление.
— Не е станало съвсем така — каза Сестра Лиома. — Открили са я чистачките. И са проявили достатъчно разум, че да стоят далеч от нея.
Звучеше направо зловещо, че никоя от Сестрите не е успяла да премине през щита и да се добере до пръстена. А Сестра Вирна беше сигурна, че са положили всички усилия. Ако някоя бе успяла, това щеше да бъде недвусмислен знак за силата й.
Вирна погледна Сестра Лиома.
— Опитахте ли да омаломощите щита, като свържете няколко мрежи?
Сестра Лиома поклати глава.
— Решихме, че най-напред на всяка от нас ще бъде дадена възможност. Изходихме от предположението, че щитът може да е направен така, че да се срути при допира на конкретна Сестра. Нямаме представа защо някой би направил подобно нещо, но ако е така, ако наистина щитът чака определен човек, опитът да бъде унищожен по друг начин може да унищожи онова, което трябва да бъде защитено. Ти си единствената, която не е опитала. — Тя въздъхна уморено. — Пробвахме дори Сестра Симона.
Във внезапно настъпилата тишина Сестра Вирна попита тихо:
— Тя по-добре ли е?
Сестра Лиома вдигна очи към фигурата на Създателя.
— Все още чува гласове. А снощи, докато всички бяхме горе, на хълма, сънувала поредния си безумен сън.
— Виж дали ще можеш да вземеш пръстена, за да се върнем към процедурата по избора — каза сестра Дулсиния. Тя стрелна гневно Филипа и Лиома, сякаш за да им напомни, че достатъчно са говорили. Сестра Филипа забеляза погледа й, но не отвърна по никакъв начин. Сестра Марен хвърли нетърпелив поглед към меката светлина, под която се криеше обектът на желанията им.
Сестра Лиома вдигна сбръчканата си ръка към бялата колона:
— Вирна, скъпа, ако си способна да го направиш, донеси ни пръстена. Чака ни доста работа. Ако не притежаваш този талант, е, тогава ще сме принудени да източим силата на щита и да вземем пръстена на Прелата по друг начин. А сега върви, дете.
Сестра Вирна си пое дълбоко въздух и реши да не взима под внимание факта, че друга Сестра — т.е. равна на нея персона — я е нарекла „дете“. Запъти се през лакирания под и стъпките й отекнаха в притихналата зала. Единственият друг шум бе приглушеното думкане на барабаните долу, в града. Сестра Лиома беше по-възрастна и трябваше да й се отдава необходимата почит. Вирна вдигна поглед към балконите и видя приятелките си — Сестрите Амелия, Фийби и Джанет, които я окуражиха с леки усмивки. Тя стисна зъби и продължи напред.
Не можеше да си отговори на въпроса защо пръстенът на Прелата е заключен в толкова опасен щит — светлинен обръч. Нещо не беше наред. При мисълта, че може да е дело на Сестра на мрака, сърцето й подскочи. Може би някоя от тях е приготвила този щит за нея, подозирайки, че знае твърде много. Тя леко забави крачка. Ако предположението й беше вярно и това беше номер, с който да я елиминират, можеха да го направят и без подобни предупреждения.
Тя усети периферията на мрежата и в ушите й останаха да отекват единствено собствените й стъпки. Виждаше искрящия златен пръстен. Напрегнала мускули, очакваше да я обземе неприятното усещане, каквото бяха изпитали останалите, но единственото, което почувства, бе топлина, сякаш бе застанала под лъчите на лятно слънце. Забави ход, без да спира, но не й стана по-горещо.
По сподавените възгласи в залата разбра, че никоя от другите Сестри не е стигнала толкова далеч. Знаеше обаче, че това не означава, че ще може да стигне до целта или пък да избяга. През бялата завеса светлина видя ококорените очи на Сестрите.
В следващия миг, като в неясен сън, се намери изправена пред колоната. Светлината беше станала достатъчно ярка, че да не може повече да вижда лицата в залата.