Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Ако искаш да забиеш нож в гърба на противника си, така да се каже, трябва първо да се приближиш достатъчно.
В сърцето на Двореца, пред огромната дъбова врата на голямата зала Сестрите спряха толкова рязко, че Вирна и Уорън едва не се блъснаха в тях. Трите се обърнаха. Филипа докосна с длан гърдите на младия магьосник и го избута стъпка назад. После вдигна към лицето му дългия си изящен пръст, спря го на милиметри от носа му и втренчи в него леден поглед.
— Това е работа, която трябва да свършат Сестрите. — Тя забеляза голия му врат. — А след като новият Прелат — която и да е тя — заеме мястото си, ако искаш да останеш в Двореца, ще трябва отново да сложиш Рада’Хан на врата си. Не се занимаваме с момчета, над които нямаме съответния контрол.
Сестра Вирна плъзна тайно ръка към гърба на Уорън, за да не му позволи да отстъпи още назад.
— Свалих от врата му Рада’Хан в качеството си на Сестра на светлината. Решението ми бе взето в името на доброто на Двореца. Яката няма да бъде върната обратно.
Мрачният поглед на Филипа се спря върху нея.
— Ще обсъждаме това, когато му дойде времето.
— Да приключваме — обади се Сестра Дулсиния. — Чакат ни по-важни дела.
Сестра Филипа кимна.
— Хайде, Сестро Вирна, да вървим.
Уорън остана да стои приведен, с отчаян поглед, а една от Сестрите използва силата на своя Хан, за да отвори тежката дъбова врата. Трите прекрачиха прага. Сестра Вирна избърза и се изравни с тях, тъй като нямаше намерение да изглежда като скастрено кученце, тупуркащо след тях. Сестра Дулсиния въздъхна тежко. Сестра Марен я изгледа с един от знаменитите си погледи, които бедните послушници познаваха тъй добре, но не изрази гласно възмущението си. Сестра Филипа едва се усмихна. Всеки, който ги гледаше, можеше да остане с впечатлението, че именно тя е позволила на Вирна да върви редом с трите.
Малката процесия спря под ниския таван в преддверието на залата между белите колони със златни капители, декорирани с фигури във формата на дъбови листа. Там, застанала с гръб, чакаше Сестра Лиома. На ръст бе почти колкото Вирна. Дългата й бяла коса бе привързана хлабаво на гърба със златна панделка. Беше облечена в скромна кафява рокля, която се влачеше по пода.
По-нататък голямата зала се разширяваше в огромно помещение с висок сводест таван. Рисуваните прозорци зад горния балкон обливаха в цветна светлина стенописите в огромния купол в центъра, изобразяващи Сестри, облечени в старовремски рокли, наобиколили фигура, от която струеше светлина — Създателя. Той се извисяваше над всички с протегнати напред ръце, сякаш за да изрази силните си чувства към тях, а те му отвръщаха със същия жест.
До парапетите на двата етажа балкони, които опасваха залата, се бяха изправили Сестри и послушници, които мълчаливо гледаха надолу. Там, върху шахматния лакиран под, също имаше Сестри — както забеляза Вирна, предимно възрастни и с по-висш статут. В огромното помещение от време на време се чуваше кашляне, но иначе цареше пълна тишина.
В средата на залата, под купола с фигурата на Създателя, беше поставена една-единствена бяла резбована колона, висока около метър. Беше потънала в приглушена жълтеникава светлина, чийто източник не се забелязваше. Обръчът Сестри обикаляше колоната отдалеч — както и можеше да се очаква, ако колоната беше онова, което Сестра Вирна предполагаше. Върху равната плоскост отгоре бе поставен малък предмет, който не се виждаше ясно.
Сестра Лиома се обърна.
— О, радвам се да те видя сред нас, Сестро.
— Дали това е същото, каквото предполагам? — попита Сестра Вирна.
Бръчките около устата на Сестра Лиома се дръпнаха в лека усмивка.
— Ако си мислиш, че е светлинна мрежа, си права. Малцина са тези от нас, които имат таланта и силата да изтъкат подобна. Доста впечатляващо, не мислиш ли?
Сестра Вирна напрегна очи, за да види по-добре предмета върху колоната.
— Никога не съм виждала подобно нещо, най-малко тук. Какво представлява? Откъде се взе?
Сестра Филипа гледаше втренчено бялата колона. От грубото й нахакано държание не бе останала и следа.
— Когато се върнахме от погребението, беше тук.
Сестра Вирна не преставаше да гледа предмета.
— Какво има най-отгоре?
Сестра Лиома скръсти ръце.
— Пръстенът на Прелата, символ на властта на кабинета й.
— Пръстенът на Прелата! Какво, в името на Създателя, прави тук!?
Сестра Филипа повдигна вежда:
— Какво, наистина?
Сестра Вирна долови в мрачния поглед нюанс на безпокойство.
— Е, какво е…
— Отиди и се опитай да го вземеш — каза Сестра Дулсиния. — Не че ще успееш, разбира се — добави едва чуто.