Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Защо ви дебнеха в уличката?
Рейнолд избягваше да поглежда към Майкъл.
— Смятам, че се интересуваха единствено от кесията ми.
— А аз мислех… — Тя млъкна и след малко попита: — Не ви ли нараниха?
Бръчките по челото й вероятно бяха признак на искрена загриженост за здравето му, но Рейнолд не направи грешката да й повярва.
— Имах шпага, а онези типове бяха само с ножове, така че битката не може да се нарече честна. Не, отървахме се без нито една драскотина.
— Разбира се, че борбата беше честна — намеси се Майкъл. — Та те бяха трима срещу един! — Той се обърна с усмивка към Анжелика: — Щях да помогна на Рейнолд, все едно въоръжен или не, ако бях сметнал, че е необходимо. Но не беше.
— Видях ви — прошепна тя и направи опит да се усмихне.
Рейнолд, който наблюдаваше крадешком приятеля си, забеляза, че Майкъл веднага попадна под очарованието на жена му. Това не го изненада. Майкъл беше много чувствителен към женските прелести.
Мъжете рядко забелязваха кога жените им се чувстват привлечени от други мъже, но Рейнолд съзнаваше отлично предимствата на приятеля си. Светлокафявата коса на Майкъл падаше на поетични буйни къдрици около лицето му. Блестящите, постоянно засмени очи също говореха в негова полза. Освен това средният на ръст, силен и мускулест Майкъл умееше да се облича изискано и с вкус. Той се държеше с уважение към дамите и в същото време деликатно им показваше, че се интересува от тях, усмивката му беше топла и излъчваше нежност. Но успехът му пред жените се дължеше преди всичко на факта, че според него всички жени бяха достойни за обожание.
Рейнолд искаше да види, че Анжелика се харесва на приятеля му. Когато чу комплиментите, които се сипеха от устните на Майкъл заедно с въпросите за траура й, когато видя замечтаното му изражение, той повярва, че знае какво изпитва Майкъл в момента.
Тогава Рейнолд се запита дали пък не искаше да се похвали с жена си пред хората. Обикновено не изпитваше прекалената гордост на собственик, но тази възможност не можеше да се изключи. Той не можеше да предявява права на собственик върху разума, лоялността или дори върху вниманието й, не му го позволяваха нито църковните, нито светските закони. Как са пропуснали да го отбележат, каза си мрачно той.
Майкъл, който вече се беше настанил на дивана до Анжелика, хвърли бърз поглед към приятеля си. Когато очите им се срещнаха, той примигна и се изчерви.
— Велики боже, какво ти е, стари приятелю? А аз си мислех, че предупреждението преди малко е било шега. Да не би и ти да си от съпрузите, които постоянно киснат в някой ъгъл с мрачно изражение на лицето?
— Прощавай. Ролята на съпруг все още е нова за мен. — Гласът на Рейнолд прозвуча по-хладно, отколкото възнамеряваше.
Анжелика направи опит да се засмее.
— Няма причини за тревога. Рейнолд има намерението да бъде съвършен съпруг, а ревността е задължителна част от тази роля, макар и чисто формална.
— Съвършеният съпруг — заяви Рейнолд — обикновено разрешава невинните флиртове, но аз се боя, че не съм чак толкова съвършен.
Анжелика вдигна изненадано очи, но прие предизвикателството.
— Нима признавате една своя грешка? Това е много галантно.
— Ако ти признаеш флирта, ще бъдем квит. Макар че…
— Макар че вероятно трябва да ви бъда благодарна. — Гласът й издаваше изкуствена бодрост.
Майкъл погледна единия, после другия и рече:
— Ако предпочитате да продължите спора си насаме, просто ми го кажете. Веднага ще си отида.
Намесата му не беше много удачна. Така и не стана ясно на кого искаше да окаже подкрепа.
— О, това е съвсем обикновено упражнение. Зрителите не са заплашени, стига само да не допуснат грешката да вземат страна.
— Бих направил това, само ако сметна, че шансовете са несправедливо разпределени — отговори с необичайно остър тон Майкъл.
Рейнолд се обърна към Анжелика.
— Ето че си намери защитник. Какво ще правиш с него?
— А аз мислех, че е предложил подкрепа не на мен, а на вас — отвърна тя и очите й засвяткаха войнствено. — Все пак е ваш приятел.
Забележката й дойде тъкмо навреме.
— Точно така. Обаче аз ставам подозрителен, когато някой разпределя лоялността си върху повече хора.
— Стига толкова — отсече ядосано Майкъл. — Мисля, че е най-добре да ви оставя.
— Ще се заемеш ли сериозно с фехтовката? — попита невинно Рейнолд.
Майкъл скочи от дивана.
— Да не мислиш, че ме е страх от теб? Ако не ти бях истински приятел, щях още сега да те извикам на дуел.