Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Бих предпочел да остане, но ако реши, може да си върви.
Изглеждаше по-скоро победен, но продължаваше да я съзерцава с прекрасните си небесносини очи.
Затова не беше чудно, че тя се поколеба за момент. Никой досега не й бе въздействал по такъв начин. Дори направи стъпка към него, но викът на Марта я спря:
— Спри! Не те измъкнах от тази каша, за да скочиш отново в нея. Този човек кипи от гняв, макар и да не си личи. Стой по-далеч от него, по дяволите!
— Компютърът е много проницателен — заяви криво Фалон.
— Не, просто отчита емоционалното ти състояние — отвърна Шанел, докато се придвижваше бавно към изхода. Но това „кипи от гняв“ не й даваше мира. — Не се ядосвай, Фалон, моля те. Знаеш, че нямаше право да ме държиш тук.
— Нямаше да те държа дълго…
— Знам… само докато се слеем отново. Но аз щях да се съпротивлявам и ти щеше да ми причиниш още по-голяма болка.
— Не!
— Губиш си времето, Шани — намеси се нетактично Марта.
— Вземам си довиждане, Марта — сопна й се младата жена. — Имаш ли нещо против?
— По дяволите, да, имам, но ти пак ще направиш каквото си искаш. Твърдоглавка!
Шанел се взря в компютърното съоръжение, но оттам не се чу повече звук. Когато погледна отново към Ван’иър, видя, че й се усмихва.
— Сега вече наистина го държиш под контрол, нали?
Не се наложи да я пита за какво говори.
— Ти искаше доказателства. Вече ги имаш.
— Но без гаранции. Съжалявам, Фалон, но няма да поема отново подобен риск. Искам обаче да знаеш колко много съжалявам, че не излезе нищо. Повече, отколкото предполагаш. Ти беше… Си… В теб наистина има нещо. — Беше устояла доста време на изкушението, но сега си позволи да го огледа за последен път. И да изпъшка: — О, Звезди! Довиждане, Фалон.
— Шани?
Нямаше да спре, ако не бе използвал името й за първи път. Но не се обърна. Остана с гръб към него.
— Знай, че ако съществува начин да те имам, ще го открия… А после ще унищожа компютъра ти.
Младата жена продължи пътя си, благодарна на Звездите, че Фалон не знаеше коя е.
Глава 9
— Това ми хареса! — Марта бе вложила в гласа си вероятно цялото възмущение, на което бе способна. — Да ме унищожи? Мене? Знае ли този идиот колко съм скъпа?
— Съмнявам се, че това го интересува — отвърна разсеяно Шанел, докато търсеше с поглед Корт.
Откри го, седнал под едно дърво, недалеч от палатката на Фалон, и му даде знак, че тръгва.
— Да ме унищожи! — продължаваше със същия тон компютърът. — Бих могла да…
— Остави го на мира, Марта. Но щом ще се оплакваме, нека те питам: наистина ли си слушала през цялото време, докато бях в палатката?
— Разбира се, кукличке.
— Защо тогава не направи нещо? Нарежданията на баща ми бяха изрични, доколкото си спомням.
— Да, но те са специално за проблеми с воини. Ти не предпочете воин.
— Ясно — промълви сподавено младата жена. — Да накажем детето, защото не е послушало съвета на учителя си.
— Не се цупи. Все още си цяла, нали?
— Спорно е. Та аз изгубих съзнание! И със сигурност не от екстаз!
— Е, как можех да знам дали не е било от удоволствие? Разделителната линия е съвсем тъничка. Освен това не мисля, че твоят Фалон щеше да остане особено доволен, ако изчезнеше изпод него в такъв момент. Но как само щях да се посмея!
— Точно така! Защо не се позабавляваме на чужд гръб!
Марта се изсмя.
— Ти си вбесена не на мен, а на съдбата, че е направила този великолепен мъж прекалено груб за твоите вкусове. Трябваше обаче да видиш какво ставаше в него. Направо се получи късо съединение, момичето ми. Щеше да пламне току преди ти да припаднеш. Напълно нормално е да изгуби самоконтрол.
— Би могло да се случи отново.
— Далеч съм от мисълта да те уговарям да се свържеш с посетител. Може би сега вече ще започнеш да търсиш сред воините.
— Не, не и днес. Ако все още не си го разбрала, ще ти кажа, че се чувствам така, сякаш ме е газил валяк.
— Мога да те трансферирам до някой от медицинските центрове и ще се почувстваш като нова.
— Не, благодаря, искам да запомня добре усещането, за да не правя и друг път такива грешки. А и знаеш, че нямаш право да използваш трансфериране на открито. Шака’анийците не обичат внезапната поява или изчезване на хора.
Джадел влезе в палатката. Брат му Фалон вече бе облечен и крачеше напред-назад. В ръката си държеше преполовена бутилка вино. Походката издаваше силното му вълнение.
Джадел Ван’иър се настани удобно и известно време наблюдава безмълвно. Фалон беше с една година по-голям от него, но във всяко друго отношение си приличаха много — и по височина, и по цвят на косата и кожата, само дето очите на по-малкия бяха по-тъмносини, а лицето му — по-меко, по-открито и изразително. Характерите им обаче много се различаваха. Фалон бе по-сериозен поради по-големите си отговорности, докато Джадел бе по-безгрижен и по-склонен да се забавлява.