Роузана (Роман за едно престъпление)

П.: Какво искате да кажете с това?

К.: На следващия ден мис Макгро се преместила в хотел, а седмица по-късно си намерила собствено жилище на няколко пресечки по-нагоре на същата улица.

П.: Отново ви питам — какво означава измъкването на тази стара скандална история? Сякаш малко ми бяха неприятностите тогава.

К.: Опитвам се да ви убедя в необходимостта да отговаряте на нашите въпроси. Освен това винаги е полезно да се казва истината.

П.: Добре де, изхвърлих я. Защо не? Жилището си беше мое.

К.: Защо сте я изхвърлили, както казвате?

П.: Какво значение има днес? Кой го интересува една кавга отпреди три години между две приятелки?

К.: Всичко, което касае Роузана Макгро, явно представлява интерес точно сега. Изглежда, както личи от пресата, няма какво особено да се напише за нея.

П.: Искате да кажете, че ще разтръбите цялата история във вестниците, ако пожелаете?

К.: Този доклад е официален документ.

П.: В такъв случай странно, че още не са го докопали.

К.: Това отчасти се дължи на факта, че сержант Ромни го откри пръв. В момента, в който бъде върнат в централния архив, всеки ще има достъп до него.

П.: А ако не го върне?

К.: Тогава нещата естествено ще изглеждат другояче.

П.: А протоколът от този разпит тук също ли е официален документ?

К.: Не.

П.: Сигурен ли сте?

К.: Да.

П.: О кей, какво искате да знаете? И побързайте, желая да се измъкна оттук, преди да съм получила истеричен припадък.

К.: Защо принудихте мис Макгро да се премести?

П.: Защото ме изложи.

К.: По какъв начин?

П.: Роузана беше курва. Беше разгонена кучка. И аз й го казах.

К.: А тя какво отговори?

П.: Скъпи малък лейтенанте, Роузана не отговаряше на подобни простащини. Тя беше над тия неща. Седеше си гола в леглото, както обикновено, и четеше някакъв философ. Само ме погледна. С широко отворени, неразбиращи очи.

К.: Имаше ли буен темперамент?

П.: Тя изобщо нямаше темперамент.

К.: Коя беше директната причина за бурната ви раздяла?

П.: Трябва сам да се сетите. На всичкото отгоре ви е нужна силно развинтена фантазия.

К.: Мъж?

П.: Едно животно, с което тя легнала, докато аз седях и го чаках на трийсет мили оттук. Той нещо не беше доразбрал, глупакът му с глупак, и сметнал, че трябва да ме вземе от къщи. Когато пристигнал, аз вече съм била тръгнала с колата. Роузана естествено си беше у дома. Тя винаги си беше у дома. И станало, каквото станало. Слава Богу, животното се беше омело, когато се прибрах. Иначе сега да шиех кесии в Сиукс Сити.8

К.: Как разбрахте какво се е случило?

П.: Роузана. Тя винаги казваше истината. Защо го направи? Сладка Мери Джейн, аз просто исках да го направя. Освен това беше и логична: Сладка Мери Джейн, това само показва, че не си заслужава да разчиташ на него.

К.: Все още ли твърдите, че вие с мис Макгро бяхте приятелки?

П.: Да, колкото и да е странно. Ако Роузана въобще имаше някакъв приятел, това бях аз. Нещата потръгнаха, когато тя се премести и престанахме да бъдем заедно денонощно. Когато пристигна тук от университета, винаги беше сама. Родителите й малко преди това бяха умрели в Денвър почти едновременно. Нямаше братя и сестри или други роднини и никакви приятели. Нямаше и пари. Нещо се беше объркало с наследството й и година след година се нижеха, без да получи нищичко. Най-накрая, разбира се, взе парите, малко след като се бе сдобила с апартамента.